Основата на изкуството да бъдем щастливи е
да опитомим мислите си и да ги обуздаем,
непозволявайки им да скитат,
да се отклоняват, да избягат
или да подивеят.

Защото ако оставиш мислите си да се реят свободно,
тогава те ще се развилнеят
и ще започнат да те контролират.
Ще отворят албума на старите ти неволи.
Ще ти напомнят за историята на нещастията ти,
като се започне от деня на раждането ти.

Ако оставиш мислите си да скитат,
те ще ти донесат картини на минали
и бъдещи трудности.
Тези мисли ще те разклатят
и ще станат причина чувствата ти да лумнат.
Затова ги опитомявай и озаптявай,
като ги насочваш в подходящата посока,
така че да придобият полезност. 

Радвам се, че намина lightsaber123. Съжалявам те, но се надявам, че все пак докато цвъкаш с червения си палец може да научиш нещо, което да избистри мисълта ти.
Всеки е добре дошъл, дори да е със зла умисъл...

В тази посока много ми допада разсъждението на един будистки монах за т. нар. от него маймунско съзнание - тези разпасани, подскачащи в безумен ритъм мисли, които не могат да се спират сами. Той дава проста рецепта - насочваме вниманието в дишането. Един клип е това.

Когато научиш ума да служи на духа в теб, тогава те изпълва Божията светлина и делата ти стават достойни.

Мислите блуждаят, когато са подвластни на ЧУВСТВАТА. В О Л Я е нужна. Имаме поговорка "Който няма воля, всичко му е неволя". Така мисли нашият "прост" народ.

Много точно.