"Роми, биещи БГ деца".
А БГ деца, биещи мюсюлмани?
На 29 юни трябваше да има заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, но то не се проведе, защото вицепремиерът Валери Симеонов се изстреля за Асеновград да громи "роми, биещи БГ деца".

В Асеновград действително ситуацията е сериозна. Това е поредната община, която не полага абсолютно никакви усилия да реши проблема с растящото си ромско население, агресивните елементи в него, незаконното им пребиваване и като цяло, неосъществената им интеграция. След инцидента в Асеновград, при който роми нападнаха деца от клуб по гребане, настана изключителна какафония. Пресконференции, изказвания, шествия...

Почти паралелно обаче с казуса в Асеновград се случи и нещо друго. "БГ деца" - момичета на 15 и 16 години, нападнаха съпругата и дъщерите на зам.-главния мюфтия, защото са мюсюлманки. И по тази тема има гробно мълчание. По тази тема Валери Симеонов не се изказа, не даде пресконференция, не отиде да търси сметка на виновните. По тази тема никой не се събра на протест. Вероятно, защото е по-лесно да осветляваме единствено случаите, когато сме жертви, а когато сме агресори - да мълчим. Насилието, особено междуетническото, е опасно винаги, във всички посоки. И когато роми нападат българи, и когато българи нападат мюсюлмани. Скритото напрежение, което явно избива, е еднакво рисково и еднакво осъдително. България успя да преживее последните размирни за региона ни десетилетия относително спокойно. Западните Балкани нямаха този късмет.

Българското общество съумя да демонстрира достатъчно толерантност, сдържаност и мъдрост, за да не допусне на своя територия етнически конфликти и войни. Този мир обаче си има цена. И тя е осъждане на всички прояви на агресия - и от чужди, и от свои.  Затова е недопустимо централните новини и сутрешните блокове да са залети от репортажи и включвания от Асеновград, а да не се казва и дума за нападението срещу мюсюлманите. Междуетническите проблеми трябва да бъдат решени повсеместно, а насилниците, каквито и да са те, винаги трябва да понасят отговорността си. Ако обаче искаме справедливост само когато ни нападат, но не и когато ние нападаме, етническият ни мир ще се изкриви и пропука и в крайна сметка, рискуваме да го загубим.

Автор: Десислава Любомирова 
www.actualno.com


-----------------------------------------------------------------------------------
„Ненасилието е закон на човешкия род,
така както насилието е закон за зверовете.
У животното душата спи и то не знае друг закон
освен физическата сила.” - Махатма Ганди -

„По време на английското колониално господство в Индия най-разпространеното чувство беше страхът – всепроникващ, подтискащ, задушаващ страх. Страх от армията, от полицията, от всемогъщата секретна служба; страх от чиновниците, от угнетяващите закони, от затвора, страх от лихваря, от безработицата и глада, които винаги бяха на прага на домовете. Срещу този проникващ навсякъде страх спокойно и решително се издигна гласът на Ганди. „Не се страхувайте” – говореше той.

Ганди разбираше, че само безстрашният човек може да говори за ненасилието така, че думите му да внушават уважение. Наплашеният роб, повален на земята и треперещ под вдигнатия камшик, също може да зове за ненасилие. Но това ще бъде вече молба за пощада. Спокойното мъжество, съзнанието за справедливост и силата на всепобеждаващата човечност – ето това трябва да стои зад думите на ненасилие.

„Без да разбират точно какво представлява ненасилието, мнозина искрено мислят, че тази добродетел предполага бягство от опасностите, а не съпротива, особено ако е застрашен животът им. Тъй като проповядвам ненасилие, аз съм длъжен с всички сили да предпазя от едно такова разбиране, което е недостойно за мъжествения човек”.

„Моята идея за ненасилие съвсем не означава, че може да се бяга от опасностите и да се оставят близките без защита. Ако трябва да се избира между насилието и страхливото бягство, аз ще предпочета насилието пред страхливостта. Не мога да науча страхливеца на ненасилие, както не бих могъл да съблазня слепеца с прекрасно зрелище. Ненасилието е кулминация на мъжеството.”