Въведение

Сред съвременното поколение са необикновено популярни източните „мъдреци“: индийските гурута, тибетските лами, японските дзен-будизъм учители и т.н. наставници от източните религии, които вече стават „местни“ и в нашата страна, следвайки примера на Запада, който отдавна е в техен плен. В последно време тези явно враждебни към християнството учения започват старателно да скриват своята враждебност, като заменят терминологията, говорят за единна цел на всички религии, внушават на всички, че разногласията между верите са само външни, а същността им е една и съща, че всички те са истнинни и трябва да се обогатяват една друга, а не да се отхвърлят.

Тук накратко ще разгледаме основните черти от тяхното учение, като отчитаме това, че те ежедневно променят термините и някои форми на обредност, изменят своя вид и цвят, подобно на хамелеон, адаптират се към духа на времето, само и само да съблазнят по-голям брой души - същността и целта на всички тези "духовни" мрежи и капани винаги е една и съща: да отклони човека от познаването на Истинския Бог, от покаянието, с всякакви лъжи да се постигне прелестен „покой“ и безблагодатно „блаженство“, да се приспи и успокои съвестта без да се изповядват греховете, да се отклони от преосмислянето, да осъзнае своето паднало състояние, да скрие истинското болезнено състояние на душата – да се създаде илюзия за „душевно“ и физическо здраве, щастие, като в крайна сметка оставят човека обречен на вечна смърт. Всички тези учения са духовна наркоза, която не лекува, но отнема чувството за болка (а всъщност болката напомня на уязвения организъм за неговата болест,от нуждата да помоли за лекарска помощ, а без нея болестта би останала незабелязана и би се развивала безпрепятствено).

Източните религии внушават на болния човек, че той е здрав, пробуждат в него вярата за своето съвършенство и божественост, подхранват гордостта му, чрез действието на злите духове той щедро бива обдарен с най-изискани и приятни „духовни утешения“, „видения“, преживява „блаженство“, „покой“, „мир“ и „безкрайност“. Всичко това способства за широкото разпространение на тези вярвания.

Стъпващият на пътя на подобни религиозни опити скоро започва да усеща в себе си тяхното явно действие, вижда в себе си множество изменения „към по-добро“ - както му се струва, той става спокоен, уверен в себе си, бодър, даже радостен, примирен с ближните и т.н. Но всичко това е плод на дълбока прелест, тъй като този дворец е построен на лъжовни основи, на пясъка на гордостта, самоупоението, като ласкае егото, обожествява сам себе си. Но този измамен човек никак не иска да приеме това, той вижда само това, че тези упражнения „действат“, и то „прекрасно“ – значи „са добри и истински“.

Индуизъм

Изкушението на индуизма играе във всички нюанси на спектъра: там всичко е примамливо за всяко чувство, привлекателно за всяка слабост, но най-вече за гордостта. Съвременният индуизъм леко се справя с въпросите и недоразуменията, които предизвикват догматите на Православието в маловерните като например: първороден грях, ад, вечни мъки, които съвременните хора никак не могат да вместят в своя „хуманен“ разсъдък. Индуизмът дава „интелектуално-удовлетворителни“ алтернативи за всеки християнски догмат:

- адът, оказва се „представлява само временно състояние на душата, предизвикано от нашата собствена „лоша карма“, миналите деяния в този или „предишен“ живот и разбира се, причината, имаща свой край, не може да има безкрайни последствия…“

- първородният грях се превръща в „първородна божественост“.

- човекът – в „безконечен съновидец, виждащ отделни сънища“.

- проблемът със страданието се решава още по-просто: болката, това е „майя“ или илюзия, тя не съществува в реалността и т.н.

Съвременните индуисти се стараят да внушат, че „няма реална разлика“ между индуизма и християнството и добрият християнин ще стане още по-добър християнин, ако изучава и практукува веданта (мистически индуизъм). Понякога индуските учители(свами) се опитват да докажат, че идеите, присъщи на християнството – Логоса и Кръста – в действителност произлизат от Индия, а идеите, присъщи на индуизма – превъплащението, преселването на душата и самадхи(транс) – може да бъдат открити и в християнските текстове „при условие, че се тълкуват правилно“, че не съществуват никакви разлики, а всичко е „едно“. Те обвиняват християните в това, че те твърде много се придържат към своите догми, че е необходимо да се освободят от „вкаменелите догми“ и тогава тези религии ще могат да се обогатят една друга.

За съжаление, малцина разбират, че самият индуизъм е такава догматична система, която е противоположна на християнството – всичко, което почитат християните или индусите, следва от техните догми. А догмите на индусите са пряко отрицание на християнските. От тук следва заключението: това, което индусите считат за зло, християните смятат за добро. Най-страшният грях за християнина е най-висшето осъществяване на добро за индуса. Християните винаги са считали гордостта за главен грях, източник на всички останали грехове, прототип на който става Луцифер, който казва: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди. Ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния (вж. Ис. 14:13-14). На по-ниско ниво именно гордостта превръща всички добродетели на човека в пороци. А като цяло за индуса, особено за адвайтиста и ведантиста, единственият „грях“ – е неверието в това, че самият ти и човечеството – е бог. Удин от съвременните проповедници на веданта свами Вивекананда заявява: "Вие все още не разбирате Индия! Ние, индийците – в крайна сметка, сме човекопоклонници. Нашият бог – това е човека!“ Доктрината мукти(спасение) се заключава в следното: „човек трябва да стане божествен чрез реализация на божественото…“

И така, догматите на индуизма и християнството, поставени лице в лице, се отрицават едни други във всичко, що се касае до природата на Бога, природата на човека и смисъла на човешкото съществуване. Индуизма – това е не толкова интелестуално търсене, а по-скоро практическа система и тази практика в прекия израз на словото е черна магия. Гуруто предлага на учениците да проверят философията чрез своя собствен опит и той вижда, че ритуалите на индуизма наистина действат (под щедрото покровителство над това учение на лъжовните духове), ученикът може да получи сили(сиддхи) – това са такива способности, като четене на мисли, силата да се изцелява или убива, да се материализират предмети, да се предсказва бъдещето и т.н., тоест – пълен набор от смъртно-опасни психически трикове и той непременно изпада в състояние на прелест, в което приема лъжливото за реалност, преживява „духовни опитности“, изпълнени с безгранично „блаженство“ и покой, посещават го видения на „божества“ и „светии“. Този ученик доста рядко задава въпроси на своя гуру – откъде произхождат тези преживявания и кой му ги дава, под формата на „сили“ и „прекрасни състояния“, той не знае основното: че за всичко това ще плати с цената на собствената си безсмъртна душа.

Множество от „духовните“ упражнения на индуизма се свеждат до немного на брой практически основи, като: идолопоклонство (поклонение на изваяно или нарисувано „божество“ с различни приношения, благовония и други ритуали); „джапа“ – повторение на манстра на санскрит, дадена на ученика при посвещението (т.е. повторение на магическа формула-заклинание); „пранаяма“ – дихателно упражнение в съчетание с джапа. Има и други практически упражнения, отнасящи се към тантра, това е поклонението на „бога като „материя“ – женското начало, сила, енергия, еволюционно и действено. Те са пълни с неприкрито зло и достатъчно отвратителни.

Така свами Вивекананда казва: „Покланям се на Ужасния! Грешка е да вярваме, че всички хора са мотивирани само от желанието за удоволствие. Също така мнозина имат вродена жажда за страдание. Нека се покланяме на Ужаса заради самия него. Малцина се осмелиха да почитат Смъртта или Кали. (Богинята Кали, една от най-популярните божества на индуизма, е изобразена сред множество кръвопролития и кланета, с огърлица от черепи и отрязани глави, с гротескно залепени езици, гладни за повече кръв: в индуистки храмове тя се почита с кървави жертви, като се убиват кози). Нека почитаме Смъртта!“ Ето още какво казва свами за богинята Кали: "Все още има някои хора, които се смеят на съществуването на Кали. Но днес тя е тук - в тълпата. Хората са извън себе си от страх и воиниците са призовани да сеят смъртта. Кой може да твърди, че бог не може да се прояви под формата на зло, както и под формата на добро? Но само един индус смее да го почита като зло!“ Той заклина своята богиня:"Ела, о, майко, ела! Защото името ти е Ужас! ", а неговият религиозен идеал беше:"да се слея с ужасното завинаги... "

И такава целенасочена дейност на злото се практикува с твърдо убеждение, че това е добро!

Значението на веданта, съобщено от Вивекананда, се състои главно в това: "Всички религии са верни, но веданта е най-висшата истина. Разликите са само в "нивата на истиността." Човек се движи не от заблуждение към истина, а се издига от една истина към друга, от истина, която е по-ниска, до истина, която е по-висша". "Днешната материя е духът на бъдещето", „днешният червей е богът на утрешния ден“. Цялата веданта се основава на следното: човекът е бог. Така че спасението на човека е дело на самия човек. Вивекананда изразява това така: "Кой може да дойде в помощ на безкрайния? Дори ръката, протегната към теб от тъмнината, трябва да е твоята собствена ръка."

Съвременните индуси се отнасят с еднакво уважение към всички религии и искат да се обединят с всички, "като се молят в джамиите с мохамеданите", "почитат огъня със зороастрийците", "коленичат пред кръста с християните". Те твърдят, че „всички религии - от най-нисшия фетишизъм до най-висшето поклонение на "абсолютното"- са само различни опити да се осъзнае "безкрайното", те мислят, че "събират всички тези цветя и ги свързват с нишката на любовта ", правейки от тях "прекрасен букет от поклонение"... Но в същото време всички религии са само стъпки към "най-висшата религия" - адвайта веданта. При все това индусите са особено презрителни към християнството, което се смята за "ниска истина" - дуалистична (Вивекананда, например, отбелязва в частна беседа, че "само страхливците обръщат и другата страна").

Веданта обявява пълна свобода за всяка душа - "да бъде себе си", като отхвърля всяко разграничение между свещеното и светското.

Целта на индуизма е създаването на универсална религия - цел, която е много желана от дявола, даваща му възможност да постави с тази фалшива религия лъже-бог - антихриста и в негово лице целият свят да му се поклони като на бог. Такава универсална религия не може да признае "индивидуалистичните, сектантски" идеи, тя не иска да има нищо общо с християнството. Тази "религия на бъдещето" ще бъде опустошителен огън, целящ да погълне християнството. Ако християнинът се съгласи с твърденята на индуистките проповедници, че техните различия с нас са само привидни, а не са истински - тогава индуските идеи получават свободен достъп до душата му и на развращаващата сила на индуизма се дава поле на действие - това води до самия праг на поклонението пред злото.

„Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си."(Ис. 5:20-21).

Индийската йога

Това учение, препоръчващо по-скоро аскетичен, дисциплиниран начин на живот, се състои в контролиране на дишането и в определени физически пози, които водят до състояние на релаксация, благоприятстващо медитацията и в което обикновено се използва мантра или свещена фраза, която помага да се съсредоточим. В същото време йога поставя духовни цели (!), а съвсем не само физически, като например постигане на телесно здраве и красота. Най-често тези, които започват в наше време подобни занимания, не съобщават нищо в началото за свръхестественото, а само за здравето, за физическото и нравствено съвършенство. Нещо повече, всичко мистично и окултно бива отречено. Но след известно време пред "напредничавите" обещаващи и надеждни ученици се открива езотерично, тайно учение. Но дори и на подобно "физическо" ниво на упражненията от йога формират определени духовни възгледи и подготвят човека за духовни преживявания, за които той все още не подозира. Повечето от изучаващите това учение остават на това ниво на екзотични упражнения, индуистки жаргон и съзнание за своето значение "в космоса". В тази последна точка са концентрирани истинските езотерични цели на първоначалното посвещение: съзнанието за собствената значимост - това е, което се внушава на човека заедно, разбира се, с необходимата грижа за здравето, както и "любовта към хората", придружена от учението за някакви абстрактни и неясни понятия за "добро" и "морал". Но за християнина "съзнанието на собствената значимост" е проява на сатанинска гордост, която изгаря и превръща в нищо всяко добро начинание.

В последно време все по-популярна става т.нар."християнска йога" - опитите да се използват йога техники за "християнска" медитация, да се направи човека "освободен, удовлетворен", пасивен, "възприемчив към духовните идеи и впечатления". Занимаващите се с това описват "извънредно чувство на покой", "прекрасно самочувствие", "еуфория(блаженство)", "чувство за пълно здраве", "удовлетворение, запълване на тялото и душата и предразположеност към духовния живот", "лекота", "повишена податливост и възприемчивост за разкриването на личните отношения между бог и душата", "сладостна молитва, която обхваща целия човек", чувство на трепетно очакване на съприкосновението със "светия дух"; "усещане за нарастваща жажда за правда, израстване, приближаване към бога" и т.н. Всяки човек, имащ знание относно природата на прелестта (духовната заблуда) ще разбере, че в тези описани чувства има именно отстъпление от правилния път, отклонение към сектантски "християнски" и дори езически опитности: същото желание за "святи и божествени" чувства, една и съща откритост и готовност да бъде изразено "възхищение" към някакъв дух, това търсене не е за Бог, а за някакво "духовно утешение", същото самоопиянение, което се приема за "състояние на благодат", същата лекота, с която човек става "съзерцател" или "мистик", същите "мистични откровения" и псевдо-духовни състояния - това са общи признаци на тези, които са паднали в това много измамно мнение за самите себе си.

Сбъркалите посоката и изпълнени с гордост съвременни търсачи на духовни истини са онези хора, които са най-склонни да изпаднат в прелест. Атаката срещу нас на източното мракобесие и преуспяването му се дължат много на този лъжлив мистицизъм.

Дзен-будизъм

Дзен будизмът е много подобен на техниката на индийската йога, от която първоначално произхожда.Тук има същите пози, методика на дишане, повтаряне на свещено име в комбинация с други техники, особени и характерни само за дзен. Целта на тези прийоми е съвсем същата, като и в йога: да се изключи рационалното мислене и да се постигне състояние на спокойна безмълвна медитация, да проникнем в "центъра на собственото си същество", в "лишено от образи и звуци съзерцание" в "дълбокото и красиво царство на психическия живот", в "дълбоката вътрешна тишина". Усещанията, постигнати по този начин, донякъде напомнят на състоянието, предизвикано от наркотици.

В нашия болен век стана възможно и такова противоречиво явление като "християнски дзен". Неговите проповедници говорят за обновление на християнството, прибавят към своето учение наставленията на православните отци-подвижници , казват, че и те водят до състояние на "съзерцателно мълчание и покой", препоръчват на онези, които желаят, да повтарят Иисусовата молитва по време на дзен медитацията...

Колко много са заблудените хора в света днес, които искрено се смятат за пророци, добротворци, без да осъзнават, че са въвлечени в психическа и духовна гибел!

Дзен всъщност няма теологична основа, като се опира на "опита" и по този начин попада в същата заблуда като индуизма: "ако нещо действа и носи "мир и хармония"- то е вярно и добро!" Дзен се обръща до така характерната тънка гордост на онези, които вярват, че могат да се спасят сами и затова не се нуждаят от друг спасител освен от самите себе си.

 Напоследък се появяват нови дзен-будистки манастири, където изучават тази религия много сериозно и дълбоко. Обсъжданите "духовни" въпроси между младите дзен монаси са със сериозен и ерудиран характер, като изненадващо напомнят на дискусия между сериозни млади православни миряни и монаси, а техните възгледи изглеждат убедително искрени... Подобен дзен будизъм днес дава почти всичко, което един духовно търсещ млад човек може да пожелае в наше време - с изключение на Христос, истинският Бог и вечното спасение, което само Той може да даде.

Както вече споменахме, крайната цел на разпространението на източните култове в наши дни е да се създаде универсална религия. Очевидно дзен трябва да играе важна роля в това. Затова, нека да отправим предупреждение: религията на бъдещето няма да бъде просто култ или секта, а могъщо и дълбоко религиозно движение, което ще бъде абсолютно убедително за съзнанието и сърцето на съвременния човек. Могат да се дадат множество други примери от източните култове. Ежегодно старите култове се обновяват. Но това, което казахме е достатъчно, за да разберем, че кришнаизма, различните видове медитация, йога, различни "светски култове на самосъзнанието" и многото техните разновидности - всички тези движения и търсенето на "духовност" нямат нищо общо с християнското предание, а са продукт на източните езически религии и съвременния спиритизъм. Ето защо на православните християни категорично се забранява да влизат в съприкосновение с тях! Нарушаването на тази забрана е изключително вредно, тъй като такива "духовни преживявания" и тайнствени "прекрасни усещания", които дават тези различни медитации – това е навлизане в "космическите духовни сфери", където дълбоките аспекти на човешката личност влизат в контакт с истински духовни същества - демони, паднали духове, които винаги, подобно на рояк оси, се носят около човека и желаят неговото падение. "Посвещението" в опитността на духовния свят въвлича човек в нещо извън съзнателния контрол на неговата воля, вече е изключително трудно човек да се измъкне от мрежата на нежелани психически преживявания.

Това "ново религиозно съзнание" става враг на християнството и е много по-мощно и опасно от всички ереси от миналото. Първоначално "духовните" преживявания на източните култове изглеждат някак добри или "неутрални", но след това преподаващите ги правят закономерен преход към странни и страшни преживявания, които в крайна сметка придобиват несъмнено демоничен характер. Дори чисто физическата страна на такива психически учения като йога, са изпълнени с опасност, тъй като те предразполагат човек към умствени настроения и преживявания, които са първоначалната цел на йога упражненията, от които произхождат.

Източните бойни изкуства

Приблизително същото може да се каже и за такива широко разпространени източни дисциплини, като карате, кунгфу, джудо и т.н., където също под прикритието на спорта, се преподават упражнения за развитието на някои скрити възможности - физически и психически - всъщност се осъществява сериозна духовна обработка на личността на човека, което засяга самите дълбини на душата и сърцето му.

Разбира се и тук самият учащ се не разбира дълбокия смисъл на всички екзотични действия, думи, поза, викове, които съпътстват всички тези упражнения. Много от съвременните "християни" се възмущават, когато свещеникът започва да изисква от тях да се откажат от подобни занятия, те не виждат нищо нехристиянско в карате, кунг-фу, йога и т.н. "В края на краищата това е древна мъдрост, науката на древните за подобряването на нашите телесни и духовни възможности ..." Как да отговорим на подобни изявления? Ние, християните, познаваме само едно истинско учение за съвършенството, а също и учението за нашето паднало и разстроено естество, познаваме и най-подробното учение за всички страни на живота (вътрешни и външни). Това е Христовото учение, което винаги е изобилно и щедро е разпространявано и високо провъзгласено от нашата свята Църква.

На какво ни учат тези "спортни" занятия? Това е ясно за всички, стига да престанат да се самозаблуждават:да се убива или жестоко да се малтретира противника с голи ръце! Тук отново обикновено започват да спорят, като казват, че това е "изкуството на отбраната", че практикуващият карате или кунгфу няма да атакува първи друг човек и т.н. В същото време в упражненията се включват неща, които трябва да причинят "лек" ужас в един смирен християнин, възпитаван по заповедите на Евангелието и стремящ се да постигне кротост, незлобие, любов към враговете и да обръща и другата си страна: така, както обучаващият се в кунгфу се упражнява, например, да удари противника със светкавична скорост и с два пръста да прониже гърдите му, за да разкъса неговото сърце. При "съвършеното развитие на телесните способности" това става толкова бързо, че убитият пада мъртъв, без дори да разбере какво се е случило.

При това убиецът трябва предварително да се е съсредоточил върху тайнствения източник на енергия или сили “кими” (той се намира някъде в коремната област), който според учението на някои школи придава такава свръхчовешка сила на удара, че при нанасянето му преминава върху противника.

За произхода на този източник не се казва нищо. При удар каратистът надава страшен вик, който давал възможност да се концентрират тези вътрешни сили. Ако се вслушаме обаче в този вопъл и се опитаме да го сравним с някакво настроение, то той най-много напомня изтръгнала се на свобода концентрирана ярост, която чрез дълги тренировки се натрупва като змийска отрова в сърцето на такъв човек. Често при тези занимания на ученика се предлага да извършва неща, напомнящи източните религиозни ритуали, за които говорехме: да застава на колене, да сключва в тайнствена поза ръцете си и да насочва ума си в нещо подобно на медитация. Много тайнствени и неразбираеми за самите ученици неща трябва да правят те със своите тела и души.

Какво става всъщност при тези занимания? Ние смятаме, че тук се извършва призоваване в собственото си тяло на нечистия дух -беса, чрез силата на когото се извършва извънредно мощно и надминаващо човешките възможности действие. Бедата е в това, че в наши дни хората са слабо запознати с истинското учение за падналите духове и явно не възприемат сериозно както съществуването, така и способностите им.

На нас, православните християни, от подробното учение и разясненията на нашите свети Отци на Църквата ни е добре известно не само, че злите духове лесно откликват на всеки призив, отправен към тях, но и това, че те имат способността да проявяват голяма физическа сила. Те лесно могат да преместят всякаква тежест и да извършват впечатляващи знамения и чудеса. На мнозина от опит им е известно каква сила дават бесовете на така наречените “обладани”, “бесновати” хора, в които се вселява и започва да властва злият дух. Как обладана от бесове, крехка на вид жена не може да бъде удържана от шест-седем здрави мъже (например през време на екзорсизъм в църквата). Или пък как такива хора разкъсват здравите въжета и вериги, с които са били вързани.

Когато злият дух напуска нещастниците, физически те се оказват немощни. Бесовете с радост и лекота биха разкъсали целия човешки род, ако не беше милосърдният ни Господ, Който не допуска това.

Когато пък хората сами започват да търсят и призовават тази зла сила, то и Бог допуска да бъдат прелъстявани от враговете на нашия род.

Струва ли си да говорим още за това зло и колко е несъвместимо то с християнския ни живот?!

И така, като се замислим сериозно върху казаното, трябва незабавно да изгоним от сърцето си всякакви симпатии към подобна “древна мъдрост”, да се отдръпнем от този мрак, да очистим целия си живот - и външния, и вътрешния, от   подобно демонично влияние, а и близките си да предпазваме от подобна заблуда. За принадлежността си към тези или онези езически култове трябва обезателно да се покаем и да изповядаме този грях!

https://azbyka.ru