Разликата между „нуждая се“ и „искам“ е ясна за всеки и въпреки това ще се убедите колко много хора не я разпознават на практика, демонстрирайки невъзмутимо жаждата си за някой долар повече. 

Коби Пърсин е известен със „социалните експерименти“, в които изследва поведението на минувачите със скрита камера. Без да имат претенции за научна стойност, заснетите от него кадри говорят сами за себе си.

В един от сценариите си Коби излиза по улиците на Ню Йорк, окичен от глава до пети с пари, с табела „Вземете, колкото се нуждаете“. 

Той носи 50 долара, налепени на банкноти по един върху дрехата му.

Кой очаквате, че ще си вземе?


 

Повечето нюйоркчани го подминават, свикнали на всякакви странни гледки, а някои дори извръщат очи с възмущение.

Но скоро до него спира едър костюмиран мъж, оставя куфара си и без да каже и дума, започва да събира долари от Косби, един по един.

„Наистина ли имате нужда от тези пари? Не изглежда да имате нужда“ - му казва Коби, на което костюмираният мъж, който грабва около десетина долара, отговаря: „Нямам нужда, но са безплатни. Кой няма да ги вземе?“

„Наистина ли е безплатно“ - питат някои преди да си вземат. Един човек признава по телефона, че „дори не му трябват“, след като си е взел от доларите.

Първата жена, която се приближава и започва безмълвно да си взима пари, също е с костюм и скъпа дизайнерска чанта. 

„Имате чанта Louis Vuitton. Наистина ли ви трябват?“ - пита Коби. „Да. Имам час за маникюр утре“ - отговаря тя, докато си тръгва с цяла шепа долари.

Приближава се друга скъпо облечена жена. „Това истинска чанта на Givenchy ли е?“ - пита Коби. Тя потвърждава, докато си взима долари, въпреки че приятелката ѝ отстрани, засрамена, се опитва да я извика.

Накрая Коби отива при човек, който изглежда бездомен. Той седи край купчина дрехи и боклук с голямо куче.

„Ей, как си, човек?“ – обръща се той към Коби, като тръгва към него. Той е първият, който изобщо го поздравява. Коби го приканва да си вземе, колкото има нужда. Но мъжът взима само два долара и твърди, че това му е достатъчно.

На въпроса дали толкова му стигат, той отговаря: „Да, толкова. Имам нужда от два, искам просто да си взема нещо за ядене. Дай каквото трябва на други хора...“

Коби го пита дали не иска да вземе още няколко долара, за да има за утре, но човекът отказва, казвайки му да остави за други хора.

Трогнат Коби му казва, че е страхотен човек, и въпреки протестите му, той му дава шепа пари, за да е сигурен, че човекът ще има какво да яде в близките дни.

Видеото завършва с думите на 22-годишния автор на видеото: 

„Успели сте в живота тогава, когато искате само това, от което наистина имате нужда.“

--------------------
www.obekti.bg
--------------------





&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Ако всеки от нас вземаше само толкова, колкото му е необходимо, а останалото оставяше на друг в нужда - то нещата щяха да изглеждат съвсем различно от фрапиращата реалност...

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Страхотен урок за същността на истинския човек!
Че човечността не се измерва с пари , а с дела!
Наскоро чух интересна характеристика за познато семейство от милионери!
За мен отдавна са парвенюта- случайно домогнали се до нещо, незаслужено!
Но жена ми се заинтересова, защо ги оценя така?
И той каза, че те се занимават с неща, присъщи на човек незадоволен материално Истинският милионер притежава и благородството на човек от висшето общество!
Помогнах му с думите:- Искаш да кажеш, че са парвенюта, така ли?
- Да, това е точната дума- беше отговорът!

Хубава вечер приятелю!

П.П Неправомерно станалите милионери, без да допринесат с каквото и да е било за обществото, по това се разпознават По неконтролируемата си алчност!

„Успели сте в живота тогава, когато искате само това, от което наистина имате нужда.“

Прекрасно би било, ако върху това се замислим и го реализираме в личен план... И започнем да се отзоваваме на хората в нужда, които не са никак малко...
Приятна вечер от мен!

така и не го видяхме в никоя социалистическа страна.

А в Пловдив такъв експеримент е правен през 60-те от арх.Чинков:
купува всички банички в една баничарница и казва, че са безплатни - всеки да си вземе. Получава се страхотна опашка, идва милиция и арестува умника. На въпроса - Защо правиш това?, той отговаря:
- исках да видя как ще бъде при комунизма.
Поздрави и всекиму според съзнанието.

Даам... истинското богатство не се измерва с пари - то е състояние на духа.

А "Успели сте в живота тогава, когато искате само това, от което наистина имате нужда." е абсолютно вярно и дълбоко мъдро.

Аз не съм срещал истински милионер и нямам идея какви обноски би имал :))

Хубава вечер :)

Наистина добър експеримент :)
Дано не са го пратили в някой лагер горкия човек...
Понякога, за да се направи добро, та дори и социален експеримент, се изисква смелост и наивност...
Приятна вечер :)

Приятна вечер :)

а какво всъщност ни трябва? Щом е колко - все ще е недостатъчно. Ако стига за момента , то в следващия момент пак ще има нужда. То е като да уловим златната рибка и да не знаем какво да поискаме, защото тя пита "Какво искаш?", а не "Колко?"
Та, ако имам "каквото", мога да си набавя "колкото".

Много интересна тема за размисъл и обсъждане!Съгласна съм до голяма степен с изложените разсъждения.Един поглед под по-различен ъгъл,според мен би допринесъл за по-качествена и съществена промяна.Хората да се стремим да се развиваме,да учим и ставаме по-способни и знаещи така че да успяваме да допринасяме ,да даваме повече и да сме по-полезни и натам да са насочени усилията и целите ни а не в това кой колко да вземе!Разбира се за да има справедливост необходимо е да се намерят правилните начини и механизми с които да се разпределят ресурсите според полезността ни за обществото!Това е моята гледна точка!:)Поздрави за темата!Приятен неделен ден!

Приятен ден :)

Няма спор относно разсъжденията ви, но за съжаление май ресурсите не се разпределят много правилно :)
Приятен ден :)

Има заможни, богати хора, които винаги, подчертавам винаги отделят от средствата си за благотворителност /не само по празниците/.
И не парадират с това.
Има и хора, които не са толкова заможни, но помагат на други, които имат нужда от това ...
Има нещо, което винаги ме е удивлявало - по време на Курбан Байряма по-заможните дават на тези, които не могат да си позволят месо ...
Тогава ми изскачат толкова въпроси!

Всъщност колко му трябва на човек?
Малко. Да може да покрива нуждите си и да помогне на приятел или непознат в нужда.
Написаното в постинга говори за алчността на имащите. Това е болестно състояние според мен.

"Нямам нужда, но са безплатни. Кой няма да ги вземе?“

И благородството на бедняка: „Имам нужда от два /долара/, искам просто да си взема нещо за ядене. Дай каквото трябва на други хора..."

Възход и падение ...

Много интересен материал за размисъл! Благодаря ти!

Поздрави и хубав ден!

При нас, мюсюлманите е така - на Курбан Байрям раздаваме месо, на Рамазан Байрям сладкиши, баклави, бонбони... Но има едно нещо, което се нарича ЗЕКЯТ (милостиня), което представлява раздаване на парични средства на тези, които са изпаднали в нужда. Ще поясня, за да бъда правилно разбран - онзи, който в продължение на една година притежава сума над 5000 лв. е длъжен да даде 1/40 (2,5%) на бедните, нуждаещите се, длъжниците...
Тоест, притежаващият 5000 лв. в рамките на една година, ще трябва да раздаде 125 лв. като израз на добрина и милосърдие.

Успешна седмица :)

Бедността е естественото състояние на егото, а богатството е естественото състояние на духа. Бедните духом винаги са алчни, защото се страхуват да не обеднеят. :)
Хубав ден, Икар!

Днес духовната бедност е на мода, навярно именно затова алчността се шири навред...
Успех, приятелю :)

Какво му трябва на човек - хляб, покрив, маса, легло. Екстрите са от Лукавия.
Между впрочем, човек събуди ли се, и вече е грешен.
Честит Тодоров ден!
:)))