Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07 20:45 - Когато добротата не се крие просто в сърцето...
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        image

Както винаги дъщеря му се прибрала много изморена. Поздравила и седнала на дивана. Този път освен че била уморена, ясно й личало, че има и нещо, което я тревожело. Баща й Махмуд попитал:
- За добро да е дъще! Изглеждаш нещо притеснена?
Със сълзи на очи, дъщеря му отговорила:
- Тези дни съм на стаж в бърза помощ. Към обяд докараха един човек, който беше претърпял катастрофа.
- Аллах да го дари със здраве, дъще! Много ли е тежко състоянието му?
- В интензивното е, татко! Освен че състоянието му е много тежко, има и нещо по-страшно. Прилича на човек, който си няма никого. Не намерихме у него никакви документи, нито пък някой дойде да го потърси. В подобна ситуация правим само обикновени изследвания. Но, ако му се дадат по-скъпи лекарства, може би…

Махмуд се замислил. Какво ли няма по този свят!  Дори човек да е здрав, самотата е много тежка. Особено, ако се намираш в интензивното!...

Къщата, в която живеели, се намирала между две болници, затова постоянно чували сирените на преминаващите линейки. Всеки път, когато чувал сирената на някоя линейка, сърцето на Махмуд се свивало. Чувствал се така, сякаш той се намирал в нея... Отново чул да минава линейка. „Можеше сега аз да съм на мястото на болния в тази линейка!”, промърморил тихо  Махмуд с пресъхнали устни.

Жена му го погледнала учудено:
- За каква болест говориш Махмуд? Да не би да те боли нещо?...
- Не скъпа, слава на Бога,  нямам проблеми със здравето! – с наведена глава отговорил Махмуд.

Това била самата истина. Тялото му било здраво, но в душата му се криела голяма болка. Винаги, когато чуел сирената на някоя линейка, се чувствал зле.
„Трябва да се направи нещо!”, казал си вътрешно. Попитал дъщеря си за цената на лекарствата за болния мъж. Но щом разбрал колко са скъпи, се натъжил още повече.

- Не можем ли да направим нещо, татко? – тъжно казала дъщеря му.
- Прекалено скъпи са, дъще! Ако бяха поне една четвърт, то щяхме да можем да помогнем, но това са много пари, а аз нямам толкова.

Така и двамата тъжно навели глави. Сълзите, които се отронвали от очите, се стичали право в техните сърца. Отново прозвучала една виеща сирена на линейка. В този момент някой почукал на вратата. Бил дядо Юнус. Като го видял, Махмуд малко се поуспокоил, но воя на сирените не му давали покой.

- Добре дошъл, дядо Юнус! Донесе радост със своето присъствие!
- Добре заварил, приятелю Махмуд. За съжаление, като че ли не можах да донеса радост! Лицето ти говори друго, имаш някаква мъка…
- Много се извинявам, дядо Юнус! Това положение няма нищо общо с теб. Знаеш, че дъщеря ми следва медицина. Днес е видяла един болен и…

Махмуд с треперещ глас му разказал за случилото се в болницата:
- Ето така, дядо Юнус! Не зная какво да направя. Истината е, че се сетих за нещо, но…
- За какво? – попитал любопитно дядо Юнус.
- Спомняш ли си, че веднъж, когато говореше за нашия Велик Създател, ти каза, че човек, който си няма никого, Аллах е неговият покровител?... Затова се утешавам с тези думи. Този болен си няма никого и се надявам Всевишния да му помогне!...  
Дядо Юнус се усмихнал и казал:
- Аллах да е доволен от теб! Правилно разсъждаваш Махмуд, но дали това е достатъчно?
- Всъщност, това малко ме успокоява, но...
- Въпросите идват един след друг, нали? – казал добрият дядо Юнус.
- Ако Всевишният пожелае, може да помогне на болния чрез Своите ангели. Но нима не ще бъде по-добре, ако това стане чрез добри хора - а къде ли са тези добри хора?...

Дядо Юнус отново се усмихнал и казал:
- Да, къде са тези добри хора? Това е първия въпрос, Махмуд. Ако ми позволиш, нека аз да ти задам втория въпрос? Защо ти не бъдеш този добър човек?

Махмуд се изчервил:
- И аз това си помислих, но мога да дам само една четвърт от парите...
- Добре, ти направи първата стъпка! Виж, ти навярно се помоли и аз дойдох. Аз  също ще дам една четвърт от парите!

- Но дядо Юнус, ще изпаднеш в затруднено положение! – казал Махмуд.
- Братко, ти не си ли казваш постоянно, че „Сега можеше аз да съм на неговото място?” Ами аз също можеше да съм! Нямаше ли пак да похарча тези пари?

- Добре де, дядо Юнус, не ми се сърди! Намерихме само половината пари, ами останалите? Ако бях в моето родно село, щях да ги събера за един час!

Дядо Юнус казал с твърд тон:
- Виж се, Махмуд, още си търсиш оправдание! Намери решение, братко! Ти помисли, а Аллах ще те улесни…

След като мислил известно време, Махмуд рекъл:
- Прав си, дядо Юнус. Дори да не съм в родното си село, тук също имам познати от моя край. Мога да отида и да им разкажа за ситуацията.

- Е, какво чакаш още? – отсякъл със своя сладък глас дядо Юнус.
- Но ти току що дойде! Нима да те оставя сам, а аз да излезна?!…
- Не мисли сега за мен, братко! Вземи тези пари и мисли за болния!

Махмуд взел списъка с лекарствата от дъщеря си и изтичал навън. След известно време се върнал с пълна чанта. Подал я на дъщеря си с думите:
- Хайде дъще, занеси бързо лекарствата!

След което облегнал глава на рамото на дядо Юнус и започнал да  плаче. Дядо Юнус също не можал да сдържи сълзите си. След като постояли така известно време, дядо Юнус поискал химикал и лист. Написал нещо на листа, сложил го в един плик и отгоре написал адрес.
-  Махмуд, приятелю! – казал. - Както ти имаш добри хора от родния си край, така и аз имам. След като болния се оправи, не бива да остава без работа. Занеси това писмо на посочения адрес. Предай им поздрав от мен и те ще се погрижат за останалото…

image

image




Гласувай:
27
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 3323711
Постинги: 998
Коментари: 8109
Гласове: 43379
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031