ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ПРАСЕНЦА
Историята, която ще ви разкажа се случи неотдавна в Старата гора. В нея, никой така и не узна откъде, се появиха три прасенца. Те заживяха весело и щастливо. По цял ден се гониха, играха си и се веселяха. Храниха се с жълъди и сладки коренчета и въобще не мислеха за подслон. Спяха където намерят и наистина бяха щастливи. Това не остана скрито от местните обитатели. Намериха се добри душици, които ги предупредиха, че през лятото е добре, но когато дойде зимата ще им трябва покрив над главата. Едва ли щяха да издържат без подслон на зимните студове. Замислиха се трите прасенца и решиха да си направят къщичка. За строителен материал не му мислиха много и използваха слама. Решиха да си построят къща от слама. Речено сторено. Построиха сламената къщичка и доволни се настаниха в нея. Не щеш ли за тяхната къщичка дочу и Сивия вълк. Той бързо пристигна и когато видя какво са измайсторили прасенцата се захили самодоволно. Напъна се, изду бузи и задуха силно. В миг сламената къщичка беше издухана, а обитателите й хукнаха през глава да се спасяват. Бягаха чак до край на гората, където се поспряха задъхани и отново се замислиха. Трябваше им много по-здрава къщичка. Напънаха се и измайсториха къщичка от летви, трески и кашони. Отново се успокоиха и безгрижно се настаниха в новото убежище. Не остана по-назад и Сивия вълк. Трябваше му само две минути да разбие с лапата си крехката стена на къщичката и отново да прогони обитателите.
Спряха се задъханите прасенца пред двора на Човека. Това било първата къща от селцето на човеците, което се гушело в подножието на Старата гора. Видя ги стопанина на къщата, повика ги и ласкаво им заговори:
- Стига сте бягали. Крайно време е да си намерите истинска къщичка и да заживеете спокойно. Ето, аз мога да ви приютя в ето тази къщичка. Нарича се кочина и вие спокойно можете да заживеете в нея. Аз ще се грижа за вас, ще ви храня, ще ви поя, вие няма да се грижите за нищо. А и покрив ще имате над главите си.
Огледаха се прасенцата, надникнаха в кочината и им хареса. Приеха поканата и заживяха при Човека. Най-сетне бяха доволни. Храна имаха в изобилие. Човекът всеки ден им сипваше по една кофа вкусна помийка, а някога и по повече, пак си лудуваха, но вече по-рядко излизаха от дома си. Неусетно загладиха косъма, напълняха и станаха още по-мързеливи.
Една сутрин се събудиха само две прасенца. Едното беше изчезнало. Всички усилия да го намерят се оказаха напразни. Скоро изчезналото прасенце се забрави и животът на останалите две прасенца отново стана удобен и ленив. Мина известно време и една сутрин едното прасенце се събуди самичко. И пак никаква следа от другото. Но този път останалото прасенце не се опечали твърде много. То продължи да си живее в удобната къщичка под грижите на Човека.
Приказката щеше да продължи и да има съвсем друг край, ако къщичката на трите прасенца една сутрин не се беше събудила празна.
От „Приказките на Вал”
Чудесна поучителна приказка! Трябва да сме на щрек и винаги да внимаваме да не ни сполети съдбата на прасенцата. Така е. Няма безплатен обяд.:)
Поздравления!
Чудесна поучителна приказка! Трябва да сме на щрек и винаги да внимаваме да не ни сполети съдбата на прасенцата. Така е. Няма безплатен обяд.:)
Поздравления!
Радвам се, че моята скромна приказка ти е харесала. Тя е съвсем простичка. Не е вълшебна. В нея е докосната идеята за оцеляването. Прасенцата оцеляват в джунглата, но не успяват при грижовния си стопанин. Това е всичко.
Поздрави от Вал!
Продължавай да пишеш за деца, понякога се учим от тях. Оказва се, че децата са по-мъдри от възрастните.
Продължавай да пишеш за деца, понякога се учим от тях. Оказва се, че децата са по-мъдри от възрастните.
Добре си ми дошла на това място. Благодаря за верните думи в коментара.
Вал!