Той завъртя няколко пъти ключа
а колата най-сетне изрева и запали,
закопчахме коланите, откопчахме прозорците
и тръгнахме без да му мислим.
Замалко да сгази костенурка,
но завъртя рязко волана и излетяхме в друга посока,
не я смачкахме - оживя -
върнахме се да я приберем от пътя,
защото това, че един път е отървала корубата,
не значи, че ще й се случи втори път.
Колко е хубаво, мисля си, не отнехме живот,
а няколко метра надолу виждаме,
че някой друг обаче го е направил.
Почти Никой не се взира пред себе си,
особено докато шофира през времето.
Не, няма четири посоки.
Изглежда само една е.

слънчицето ми ... мъдра

прекрасна:)

Само напред..Иначе написаното от теб е едно сладурско и красиво,...