Истина:
Аз съм.

Лъжа:
Аз съм човек,
българин,
християнин,
съпруг,
учител,
вегетарианец...

Ти не си човек, ти обитаваш земно-човешко тяло.
Ти не си българин, просто си роден в България и говориш български език.
Ти не си християнин, а си приел християнска религия.
Ти не си съпруг, това е само семейното ти положение.
Ти не си учител, просто работиш като такъв.
Ти не си вегетарианец, просто не ядеш месо.

Ако беше човек, след смъртта на това тяло, за теб всичко щеше да приключи.
Ако беше българин, при смяна на националността ти, щеше да умреш.
Ако беше християнин, при смяна на религията ти, щеше да умреш.
Ако беше съпруг, при развод или смърт на съпругата, щеше да умреш.
Ако беше учител, при смяна на професията щеше да умреш.
Ако беше вегетарианец, щеше да умреш в момента, в който хапнеш месо.
Но ти не си тези неща, те са само етикети. И всички те водят до войни.

Аз съм... Истината е дотук. Всяка дума на мястото на многоточието е лъжа. А лъжата е в брак със злото, докато истината е в брак с доброто.            

Почти и аз така мисля...
<3

Здравей! Ти просто изключваш съществуването на истина.

Специално към Кушел:
Казваш, че изключвам съществуването на истина, защото изхождаш от това, което познаваме. А ние познаваме това, което гледаме през призмата на ума. Ако пред нас застанат двама човека, християнин и мюсюлманин, в зависимост от ума ни, ние ще гледаме на двамата с различни очи. Но истината е, че пред нас стоят двама човека. От там нататък започва лъжата, която черпи живот от нашия ум, от миналото ни.
Но дори мисълта, че пред теб стои човек, ще задейства механизма на лъжата, защото има хора, които по принцип мразят хората, а други се страхуват от тях, трети са готови да бъдат роб на всеки. Умовете им така са формирани, миналото е в действие и дава живот на лъжата.
Истината е една и само тя съществува. Когато пред теб застава човек, пред теб застава не някой друг, а ти. Когато си подвластен на лъжата и мразиш редица етикети, как ще приемеш мисълта, че пред себе си стоиш ти? Невъзможно е. Готов си да се биеш. Но кого ще нараниш? Мислиш, че вършиш нещо добро. Но всяка борба е борба със самия теб. И всеки нанесен удар, рано или късно, ти ще усетиш върху себе си под една или друга форма. Не страхът от болката би трябвало да спре човек да воюва, а самото безсмислие във всичко това. Защото противоборството между хората ще спре едва тогава, когато спре. То просто трябва да спре без никаква причина. Няма причина на света, която може да накара хората да спрат да враждуват помежду си. Ние просто трябва да спрем, защото това е безсмислено.
Ние мислим, че като воюваме, ще спечелим нещо. Ще спечелим само още войни. Мирът ще дойде едва тогава, когато спрем да воюваме. Можем да спрем сега, защото сме разбрали безсмислието на противоборството.
Ти, куш, можеш да спреш само себе си, аз мога да спра само мене си... Ако се опиташ да спреш някой друг, ти си във война с него и пак същото безсмислие...

Не чакай да видиш този свят умиротворен! Не желай да е такъв, защото ще влезеш във война, за да е такъв, и мирът пак ще избяга.
Мирът е в истината, в теб, в "аз съм".