Ха, провокира ме разказът на Troia - "Истинският дядо Коледа". Сега ще Ви разкажа каква "глупост сътворих" и как направих Коледата възможна и пълна на служителите в нашата фирма...
   Първо да уточня, за случая в който аз постъпих по този начин, бях абсолютно трезва, напълно с ума си, нестрадаща, в пълна кондиция и заобиколена с обич. Просто идваше Коледа, аз съм главен и отговорен счети и очите на всички гледаха с надежда към мен:
  - Хайде бе, Майчето, няма ли да има някой лев за Коледа?
  Цялата работа е там, че аз бях третата, след Слънцата - двамата шефове и аз. Всички преводи, плащания на каса извършвах аз, в тези фирми няма касиери, личен състав, митнически служител, ТРЗ отдел, счетито е като многомашинничка – големи отговрности, много работа, но и голямо доверие. Грижех се като майчица и за служителите и за шефовете. Както има една приказка, като попитали един бизнесмен :”Господине, Вие имате ли си любовница?”, той отвърнал: ”Ооо, не знам, питайте главния ми счетоводител”, та и аз бях нещо такова, трябваше да се грижа за всичко, да знам всичко, да давам, да вземам, да говоря, да представлявам и най-вече да мълча, когато протоколът го изисква.   Идваше Коледа, средата на Декември, а нещо пари не влизаха по сметките. Както Ви казах по-горе, трябваше да се погржа за началническото тяло да има подсигурени пари за празниците. Те щяха да пътуват за Гърция. Изтеглих почти всички налични пари и им ги дадох. Но за другите не остана. Но, аз като стара лисца, знаех че пари ще дойдат точно ден преди Коледа, имахме индикации, но не пълна сигурност и тогава замислих „пъкления си план”. -         Шефче, ако евентуално дойдат „онези” пари, заделям Ви за Новогодишните празници и да дадем тринадесета заплата на хората, всяка година го правим, традиция е в нашата фирма, ще останат и за януари, без да изпитваме притеснения.....(мрън, мрън, мрън и прочие... - аз с най мазния си глас, опитвайки чрез миналото да свържа настоящето и да осветя в оптимизъм  бъдещето). -         Ще ти се обадим! – бе лаконичният отговор, и управителното тяло замина.   Лаконичен, лаконичен, но тази незавършеност ми позволяваше голяма доза разтегливост на понятията, нещо като родното законодателство, казано едно, но можеш да разбереш няколко неща, стига да имаш богато въображение, добри юристи, як гръб или пари.    Естествено парите дойдоха, грижовно им заделих за тях една петцифрена сума и взех най-нестандартното и смело решение в моя живот. Все пак не бях собственик на фирмата и естествено парите не бяха мои, което изключително много ме ограничаваше в това да ощастливя всички колеги с тринадесета заплата, но традицията трябваше да бъде продължена, всички чакаха, гледаха с ей....такива очи и с такава надежда щъкаха около мен, че... Извиках ги, обявих на всеослушание, че шефовете са потвърдили раздаването на тринадесета заплата и се заех със случая.   В интерес на истината, като дойдоха парите се обадих по телефона и пак подсетих, но пак получих отговор: „Изчакай малко”.  Но чака ли се, денят е 23.12. Извадих РКО, написах на всеки по един срещу една заплата и.....   В дните между Коледа и Нова година Те се върнаха. Естествено, че отидох и им казах какво съм направила. Знаех, че ще отнеса голяма караница, но никой нямаше да разбере за това. Щях да стисна зъби, да мълча и да се чувствам виновна, защото всъщност бях виновна. Вътрешно бях убедена, че ще им мине, че няма да ме накажат, нито ще накарат хората да върнат парите, все пак, познавахме се много добре. А и в края на крайщата аз ги дадох от тяхно име, не от мое, никой не знаеше за това, че всъщност аз си слагам главата в торбата. И не на последно място, шефовете ни бяха добри хора и винаги са давали допълнителни възнаграждения в такива случаи. Просто аз не дочаках тяхното „ДА”,  защото то зякъсня.   Овикаха ме юнашки и с право.  Беше ужасно гадно. Аз бях виновна, много виновна.... Накрая другарският съд приключи с едно: „Повече да не правиш така”, аз обещах, че „Повече няма да правя така”.... ...но в стаята на секретарката седеше шофьорът и бе чул всичко. Като излязох жива ме ожали и ми предложи да върне парите.
   „В никакъв случай” – казах му аз, те вече са легализирани. – Моля те, само не казвай на другите, нека си мислят, че всичко е наред, най-вече за да не чувстват вина.    Да ама не, като стара клюкарка на всички им бе снесена информацията, как на „Майчето само дето не са и откъснали главата...”.   В края на крайщата всичко свърши с добър край, сега всички знаеха, че тринадесетата заплата си е направо моя инициатива, за което съм го отнесла от шефовете, но накрая всички се прегърнали и три дни.....   Това беше единственият път в моя живот, в който си превиших правомощията. От тогава преди всяка Коледа си спомняме случая и пада голям смях някой като каже: ”Помните ли как Майчето ни раздаде тринадесета заплата”....но и от тогава тя не раздава на своя глава тринадесети заплати,  в края на краищата, човек само веднъж може да се издъни така ”юнашки”, без да изгуби доверието. А и времената се промениха....   А сега от мен пожелание за празнично настроение. В трепетното очакване, да Ви е топлчко и весело, носеики в себе си движението, бъдете решителни и не допускайте нищо да спре пътя на радостта. Тринадесета заплата не мога да Ви дам, но се опитвам да дам усмивки и пожелание всички да се чувстват така, сякаш са взели не тринадесета, а четиринадесета и петнадесета заплата, защото живота не е само пари, независимо че и без тях не може. Давам Ви тринадесетата фантазия, да направите от нищо нещо, тринадесетата възможност да кажете на някого”обичам те”, тринадесетата....просто не забравяйте: Грейналите  от щастие очи, са най-голямата награда.
   А сега , ни в клин, ни в ръкав, ще Ви пусна нещо сърцещипателно...

на нас ни стига и твоята 13-та усмивка!
Иииии, друг път да не правиш такаааа, защото?????? Ми и ние ще ти се усмихнем!

Весели празници, Мая! За теб и твоето семейство много любов, много късмет, здраве и сполука! Ще се възползвам от твоята тринадесета фантазия, тринадесета възможност и т.н.:))

В супер твой стил ,с лекота разказваш такава стресираща ситуация - голям герой си!!
Твоето споделяне наистина действа окуражаващо!:)
Благодаря ти за всичките поред тринадесет фантазии,възможности и напълно подкрепям - да видиш грейнали от щастие очи е безценно преживяване!
Пожелавам и на теб по много от всичко това Майче!Прегръдка!
Хубава вечер ти желая!

Ето затова си подходяща за министър на финансите...
Добро предпразнично настроение!...

Подкрепям Марин! Супер си, Майче! Ти си разказваш така лековато-хвърковато, но това си е чист героизъм! Ех, ако нашият министър рече ей тъй, на половина на тебе да е смел, но не - всеки гледа своя интерес...Кой ще си сложи главата в торбата за чужда облага - че пък и ще иска никой да не научава....Не-е-е, уникална си! Тринайсет усмивки и от мене с тринайсет прегръдки, смела моя приятелко фатална!

бях нещо като социален преразпределител на благата. Просто запазих традицията и издигнах шефовете на пиадестал. Това, че ми се накараха, нищо, аз умея да стискам зъби, но всички бяха толкова доволни. Освентова, държа да кажа, че в тази фирма отношенията са по-скоро приятелски, отколкото шеф подчинен, така, че аз умея да преценявам нещата и никога няма да го направя, там, където има силна поляризация. Сега още усмивки от мен, Коледа иде, ще ни трябват.

защото има стремеж. Прегръщам те и още усмивки в едно с пожелание за хубава и спокойна вечер!

защото по принцип аз съм дисциплиниран човек, но тогава ситуацията беше такава, всички чакаха и някой трябваше да направи нещо. Другият лош момент е, че аз като се издъня, веднага си признавам, а това доближава неимоверно възмездието, но и успокоението, защото всъщност после всички го обърнаха на смях, а и аз като краен резултат получих тринадесета заплата. За това, никакво униние, тринадесета фантазия в сила в най-мажорната октава. Усмивки и хубава вечер!

Винаги съм била за 13-та заплата, или поне бонус. Тези служители имат неимоверна нужда от един мъничък жест, от едно признание, че някой ги цени. За съжаление у нас политиката по кадрите е тотално сбъркана и всичко е на опъки. Ако си добър служител, естествено е да искаш нормално заплащане, това изнервя шефовете и ти показват вратата с думите: "Десет чакат за твоето място". Десет, но неквалифицирани, недоверени, но съгласни на минимално заплащане. Така пада и качеството, и конкурентноспособността и доверието.. Изобщо пълна девалвация на ценности. Сега усмивки, тринадесета виртуална от мен и съгласие да захващам финансите на нашия кабинет.

Неочакваните хубости, дето ей - така изневиделица ни връхлитат - радост са си! Усмивки, поздрави, добри дела, добри думи и вести... нека са все така x 13 и още по - по - много, Майче! А тринайстата фантазия от теб ще си я наредя и нея под елхата, да ми грее и да радва. :)
Щастливи дни, с пълно сърце! И прегръдка!

за усмивките, за доброто настроение и за всичко, което си. Представям си радостта на тези хора. Както ти казваш „Грейналите от щастие очи са най-голямата награда“. Ето, и аз грейнах в усмивка:)
Благодаря и за толкова хубавата музика! Весели празници, Майче!

ние всички сме приятели и независимо от служебните отношения, има някаква форма на разбиране, на съпричастност. А аз за разлика от повечето счетоводители съм усвоила принципа да търся начин нещо да стане, а не да отсичам"това няма как да стане", това е валидно и за двете страни участващи в процеса. Не веднъж съм врънкала шефовете на някой да му вдигнат заплатата и те ме слушаха, и сега ме слушат, въпреки, че вече не съм на постоянна работа там, а като обслужваща фирма. Аутсорсвам се, разбираш ли. Изобщо, ако мога да направя нещо за някой, стига да съм убедена, че мога, нищо не може да ме спре. Ако нямам убеденост, спирам навреме. И даването на напразни надежди е пагубно. А сега минаваме на усмивките, мечтите, фантазиите, такова е времета, нещо радостно витае изз въздуха и не трябва да пропуснем възможността да си грабнем от него в големи дози. Прегръщам те и спокойна нощ!

Ей, хей хитрушо, ставаш за дипломат :). Весели празници и повече усмивки, ама да ти рекна, не е лошо, ако не цяла 13-та заплата поне по-тлъста премийка :)))))))
Поздрав.
Ицко

от дванадесетата, директно скачат на четиринадесетата. А разковничето е в нея, тя е ключът към сбъдване, сигурна съм. Сега работя по въпроса за две до три тринадесети мечти, Боже, ще взривя математиката, но ако ги врътнем в няколко измерения, сигурно ще е възможно. Прегръщам те и аз и ти желая спокойна нощ и сладки сънища!

но пък да речем че така служи против уроки, то е нещо като да си окапал с мазно петно новата си рокля. Радвам се, че се усмихна. Всъщност цялата ситуация в крайна сметка вече предизвиква само смях и всяка Коледа си я припомняме с усмивки. Сега спокойна нощ!

Уважавам решителните хора, независимо в коя област работят и на каква длъжност са. Каквото и да си "отнесла" самият факт, че си подарила радост на хората, с които ежедневно споделяш и задачите и проблемите и грижите. Какво по - хубаво от това? Затова пожелавам на теб, на твоето семейство и на твоите колеги здраве и отново да бъдете зарадвани с 13 заплата. За да отбележите подобаващо предстоящите празници.
Прегръдка и спокойна нощ!

Браво, смела и откровена! Весели празници на цялото семейство пожелавам!

Желание да помогнеш, ум - да го измислиш, сърце - огромно и резултат - много усмивки, щастливи и доволни хора, признателност! Не просто пред Коледно - СТРАХОТНО Е!

Поздрави, Мая! Предизвикваш не само усмивки, впечатляващо е умението да разказваш с такава лекота за важни и стойностни неща! Благодаря!
Светли дни, изпълнени с очарователни моменти в очакване на Коледа!!!

Обикновено за мен не се сещат за поощрения, просто аз съм като въздуха, необходима, но невидима. Кой благодари на въздуха, че диша? Важното е, че всички с които работя се обичаме, има истинско приятелство, което е по-важното. А парите се изкарват с работа, много работа. Поощренията са някаква екстра, без която лично аз мога, но в случая служителите настина имаха нужда и го направих, това е. Усмихвам и се и ти желая много настроение през задаващите се празнични дни!

Весели да бъдат за всички! Усмивки!

са незабравим предколеден подарък. Настроение и усмивки и от мен!

Поздрави и от мен!

А легендарният старшина от вицовете за "майката на ротата" казва пред строените войници: Награждавате се всички за новогодишните празници с по 20 лева!... И след кратка пауза допълва: Примерно се награждавате! .. Защото заслужавате. .. Но засега пари нема.

С тази авантюра вече си резервирала ,,билет за Рая,, или поне за постановката на... забравих кой театър:)))
Внимание, Фнимание! Влакът за Рая ще тръгне от първи коловоз. Дата и час - неизвестни:))))
Майче, няма да ти мятам море, че както е тръгнало, то само ще се метне:)))
Приеми най-красивата усмивка, която имам!

връщам поздрава с усмивка!

обаче примерно прерасна във възможно, въпреки опасността от загрешняване. Усмивки!

заделена за нещо между овца и патица. Хванах усмивката, а морето, ами като ме познаваш вече, бих го приела, ако на вас ще ви стане по-леко. Морето има не само красива страна и за съжаление го показа, но това не ни пречи да го обичаме. Прегръщам те!

Интересна житейска приказка и най-важното с хубав край. Ти си мечта - шеф. Такива жестове сплотяват колектива и се помнят цял живот. Винаги съм си мислела, че ако хората сме по-добри един към друг живота ни ще е много по-хубав.
Определено си трябва смелост да посъпиш така. Браво на теб!
Не предполагах, че съм ти дала идея. Благодаря ти.
Поздрави!

времената се смениха, Ице. Всички щом се видяха в пари и спряха да дават. Сякаш колкото повече имаш, толкова по-стиснат ставаш и все реват, че нямат пари. И знаеш ли колко ми е смешно, особено като го правят пред мен. Та нали аз им водя счетоводството и знам всичко. Аз и за това не се надявам. Но за другите винаги съм се опитвала да направя нещо, колкото е по силите ми. Усмивки за теб и много настроение!

А добротата става все по-отдалечена от хората, които имат възможност да го направят. Те се затварят в собствения си свят, забравят от къде са тръгнали и не се интересуват от тези, които работят за тях. Това е неразбираемо за мен, защото, ако искаш да ти върви бизнеса трябва да инвестираш в своите кадри. Как иначе ще работят от сърце и ще дават всичко от себе си. Един стимул за празника може да направи чудеса. Но, мениджмънта особено по отношение на човешките ресурси много куца в нашите фирми. Само изисквания и нищо насреща. А кризата на всички им дойде дюшеш да намалят заплати, да спрат всички поощрения за персонала, а да те карат да работиш за трима. Това не стимулира хората да работят. Започват да го правят през пръсти , поглеждат кога ще свърши работното време и не влагат душа и сърце, както беше преди. А толкова малко е нужно, не само пари, изобщо човешко отношение, един малък жест, да ти покажат, че си ценен. Но, задълбах, това е дълга тема. Поздрави от мен и дано при теб примерно се получат нещата. Усмивки!

Изпращам ти един клип с още едно "close your eyes", малко по- пресничък от твоя:))))

Когато си причина в нечии очи да грее щастие...наистина...удовлетворението е пълно.
Поздрави, Маки...нЕма такъв човек като теб.

ако затворя очите си, нещата ще останат ли същите? Ами, затворих ги и действах и честно, постигнахме една мъничка промяна в посока щастие, кратичко, поКоледно, но толкова хубаво като случване и за мен и за другите. Понякога пак ми се иска да си затворя очите и... Това е животът, поне когато има удобен случай, да ги затвориш и да действаш, пък каквото ще да става. Прегръщам те, морско момиче и ти желая много настроение и усмивки!

Обаче от онази, наивност, която те пази като мантия. Усмивки от мен и весели празници!

Супер историйка! Мерси за нея и за усмивката! Пожелавам ти много настроение по празниците и да бъдеш все така сърцата! :)

Много позната ситуация .... Защо ли , винаги такива решения взимаме , да отнесем вината ,но пък да си напълним душата с щастието което създаваме у хората !Богати по душа сме, Майче! Прегръдки с пожелание за весели празници!

а пък и историята си я бива, нека има повече щастливи хора по света
и около нас... няма по-хубаво от това.. поздрав мил и сърдечен
за теб..

Стореното сторено, щом всички накрая са щастливи и вината се преглъща по-лесно. Още усмивки от мен и настроение в предпразничните дни!

Поне веднъж иззех властта в свои ръце и, надявам се сътворих добро/въпреки, че и доброто е въпрос на гледна точка/. Ние сме като пазители на съкровището, можем да пипаме, да съзерцаваме, но не можем да даваме, без съответното разрешение. Веднъж, само веднъж превъртях златния ключ. И накрая приказката е с добър край. Прегръщам те и аз и се радвам, че си отново тук.

Хубаво се получи, щастлива развръзка и всички доволни. Прегръщам те и ти изпращам цяла кошница усмивки!

Жива и здрава да си. Баси..Счети с дарба да пише.... Брееей...
И подаръкче за щуреене.
https://www.youtube.com/watch?v=OwWT43Eb3IM
Голям си е подаръка, щотоотдавна не съм ти подарявал нищо. :)))))))))))

Невероятен ритъм, наистина. Благодаря. И за това, че ме начетка, това си е, някой като ти каже добра дума и нещо поощряващо и ти щръкват ушите от удоволствие. Усмивки и весели празници!

Най-накрая се добрах до ТВОЯТА КОЛЕДА!
Четях и виждах и от себе си малко:).
Правех всичко възможно, да "изкопча":) нещо от ШЕФА за празниците.
Понякога повече, понякога по-малко, понякога дори хич, но си заслужаваше!
Ти си отнесла едно мъмрене - да не е голяма работа, я:).
Колко радост и щастливи Коледни мигове си "раздала" на колегите си!
Това си е направо за "потупване по рамото", дори повече!
Потупването го имаш от мен и то пред строя:), съпроводено с много усмивки и пожелания за Весела Коледа!
Прегръщам те с много усмивки:)))!

винаги можеш да я използваш, за да помагаш на другите. То се усеща, когато си толерантен, точен, предан и същевременно грижовен, можеш да измрънкаш някоя и друга екстра за целия колектив. Усмивки!

Много хора забравят, че доволните служители се грижат за добрата печалба на фирмите :)
Пожелавам ти Коледната магия да те обгърне напълно, да се завихри над главата ти приказен прашец и.... да се сбъднат всичките ти желания :) Весели празници!

колко угризения изпитвах и колко решителност събрах. Винаги се сещам за онази Антигона и вечната борба между писаните и неписаните закони. Ние точно сме балансьорите, да, всичко сме и затова не ни е лесно, но когато намериш баланса, на сърцето е леко. Усмихвам ти се с най-сърдечната си усмивка и ти желая Светли празници, много топлинка, уют и обич!

Благодаря !

Днес никой не мисли за другите, а само за себе си. Наистина постъпката ти е хвалебствена!
Слънчеви дни! :)

забелязала съм, че при цялата сила, фокусирана в правомощията на счетоводителите, сред вас наистина има много човеци. и като че ли е логично - та вие сте тези, които разпределят благата и виждат ясно как става това. При все това - впечатляваща постъпка.

за мен беше удоволствие, въпреки всичко. Благодаря за гостуването и Светли празници!

в ущръб на себе си, но това не ми пречи да се чувствам щастлива, напротив. Лошото е, че така минаваш за загубен човек и защото всички очакват от теб, а понякога не се получава, ако не си получат това, което са очаквали, се сърдят или изобщо забравят, че съществувам. Не се живее лесно с тази диагноза. Поздрави!

не съм герой, аз просто знам как стоят нещата и винаги усещам нуждите на двете страни, и на имащите и на чакащите. Нещо като разпределител на благата, въпреки установените правила. Не винаги е лесно, понякога боли, но крайният резултат си го бива. Усмивка от мен!

здраве, любов и сила! Весели празници, Майче!

Нека има много смях и топлина при теб в празничните дни, а и след тях; от здраве и обич да не се отървеш!

Весели празници!

щастливи дни и за теб... с най-добри благопожелания
за Новата година...

Фатално забавна си! И толкова благородна!
Да имаш чудна година, изпълнена с усмивки и само с верни приятели!
Прегръдка и наздраве!

ЧНГ,въпреки всичко! :)