И вчерашният ден си тръгна празен –
не се роди ни стихче, нито ред.
В сърцето ми – ни обич, ни омраза.
Не знам дали съм зле или добре.

Мълчание и тишина край мене.
И сякаш онемял е този свят
Тревожните въпроси и съмнения
не чакат отговор, дълбоко спят.

Навярно трябва нещо да се случи –
да ме разтърси, да ме заболи...
Понякога и в радостта е скучно,
в спокойствието тъжен дъжд вали.

Да, и на мен ми се случва... Имах едно ранно стихо с подобен смисъл...
Пожелавам ти нови вдъхновения!... :)

Понякога си тъжна и умислена,
но не след дълго радост те обзема.
И ту си тиха, мълчалива,
ту като бързей, чиста и звънлива.
***
Ти си като оазис във пустиня,
като глътка изворна вода,
като красиво цвете в градина,
в изгрева окъпана в роса.
***
Като птица бързокрила,
се носиш в Небе и светлина.
И винаги си нежна, мила,
даряваш обич, топлина.
***
Честит Гергьовден!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Подарихте ми красиви мигове. Благодаря ви!

Весели и споделени майски празници ви пожелавам! :)

Много ми хареса стихотворението ти!
То покрива моите разсъждения за живота!
Поклон пред таланта ти!
Поздрав - Вили! ((Нали така ме наричаш ;) ))