Щом пролетта отново тук е
и видиш първите напъпили цветя, 
разбираш и усещаш-
Тя отново тук е, 
наоколо 
витае любовта... 
Небе лазурно-
дайте ми за полет... 
Трева залена
по която да вървя... 
Потоци бързи, 
скоро разтопени... 
и браг
за нечия душа... 

Много красиво!
Всеки търси този съкровен бряг, щастлив е онзи, който доплува до него и остане там завинаги...
Поздрави, Софи! Честита пролет!