Пак ли нахлуваш в сянката ми,
където от студ треперя,
защо разкъсваш дрямката ми
и искаш да те намеря?
Блестят сърдити вселените,
скрили се в твойте зеници,
въздъхват тъжно сирените,
самотни голи черници,
заспиват гладни моретата,
с разрошена черна пяна,
сивеят скръбно дърветата,
вилнее буря във храма,
а аз се любя с тъгата си,
която ми ражда бебе.
Удавям се във дъгата си,
а тя прилича на тебе...
|