Тръгнал ежко из гората, да обходи своите събратя.

На поляната голяма, веселба да не настана.

Тук и там надничал той, приятели да зърне свои.

Ала никой в храсталака не показвал си мустака.

Странна работа защо, няма никой в гората –

Нито един от моите братя.

Тук събираме се всички на поляната голяма,

Но сега тук никой няма.

Нещо странно има днеска, но каква е тази треска.

Само аз горкия тук, сам самичък като чук.

Изведнъж от храсталака, мъж изскочи с патлака.

И тогава ежко смело, скрил си своето чело.

Свил се на кълбо в защитеното легло.

Спуснал се по склона и право отишъл при муфлона.

Бягай, бягай, тичай друже да предупредиш когото можеш.

Че беда ви застрашава в нашата гора задружна.

Аз къде ли ще се мушна,

В  дупка тясна ще се гушна и ушите ще си скрия.

Та нали съм зайко дългоух и с моя остър слух,

Новината първи чух.

Ежко бежко продължава новината да разпространява.

Баба меца-мецана право пред него застана.

Бягай мецано, че ловец броди из гората.

Мой приятел-другар иска да хване тоз господар.

В беда сме всички, горски животни и птички.

Тръгнала е сама самичка, пъстра с рогца сърничка.

Връщай се обратно ти, че ловец с пушка ни следи.

И сърничката горката върнала се обратно в гората,

Гдето малките сърненца чакали храна като детенца.

Глъч се чува, шум ехти, някой в храстите шепти.

Както винаги засмяна и с хубава премяна,

Кума лиса е разбрала и със своята хитрост голяма,      

Ловеца пак я не хвана.

Но за радост голяма, дъжд пороен захвана

И ловеца нищо не хвана.

Цял ден ловува ловеца, плячка голяма да хване,

Но ежко работата прецака и ловеца спря да чака,

Че пороен дъжд вали и всички следи заличи.

Цял ден ежко бежко тича за приятелите си добри,  

Новината да разпространи.

За ловеца да разкаже и така да го накаже,

В гората вече той да не ловува,

Та приятелите да не се страхуват!...