Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2009 00:59 - САИД ИБН АМИР ЕЛ-ДЖУМАХИ
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 1810 Коментари: 0 Гласове:
2



Младият Саид ибн Амир бил един от хилядите, които били излезли извън град Мекка в Теним по покана на знатните от Курайш, за да видят как заловеният от Курайш сподвижник на Мухаммед /с.а.с/ - Хубейб ибн Адий щял да бъде убит.

Поради това, че бил млад той избутал другите и успял да заеме място до знатните от Курайш като Ебу Суфян ибн Харб, Сафван ибн Умеийе и други, които трябвало да заемат първите редици при тържества. Това му позволило да види пленника на Курайш, когото жени, деца и младежи водели окован във вериги към мястото, където щели да го екзекутират. С неговото убийство те целели да отмъстят на Мухаммед /с.а.с./ за мъртвите при Бедир.

Когато тълпата довела пленника до мястото, което било подготвено за екзекуция, снажният Саид ибн Амир се приближил до Хубейб и застанал пред бесилото. Измежду крясъците на жените и децата той чул Хубейб да казва:

- Моля ви, оставете ме преди да умра да изпълня два рекята намаз!

Те му позволили. Тогава той видял как Хубейб се обърнал към Кябето и изпълнил два рекята намаз. После се приближил до знатните от Курайш и казал:

- Заклевам се в Аллах, че бих удължил намаза, ако нямаше да си помислите, че ме е страх от смъртта!…

В този момент Саид ибн Амир станал свидетел как неговият народ разкъсвал жив Хубейб!

Когато народът разкъсвал тялото му, крещели:

- Не би ли искал Мухаммед да бъде на твое място, а ти да се спасиш?

Той, облян в кръв, рекъл:

- Заклевам се в Аллах, че не искам да се спася и да бъда на спокойствие при семейството си срещу това да се забие дори един трън в Мухаммед /с.а.с./!...

След този отговор, те вдигнали ръце и започнали да крещят:

 - Убийте го, убийте го!...

От бесилото Хубейб повдигнал очи към небето и казал:

- Господи мой! Не ги забравяй, унищожи ги и не оставяй нито един от тях!...

Така под ударите на копията и мечовете, той дал последния си дъх.

Курайшите се завърнали в Мекка и заети със своето ежедневие скоро забравили за Хубейб и за неговото убийство. Но Хубейб не излизал от ума на младия Саид нито за миг. Той го виждал когато спял в сънищата си, а когато бил буден във въображението си. Спомнял си как откланял двата рекята намаз пред бесилото, а в ушите му кънтяло проклятието, което той бил отправил към Курайш…

Един ден, Всевишният Аллах разтворил гърдите на Саид ибн Амир за Исляма. Той станал между всички и разяснил, че е далеч от греховете, които вършели Курайш, хвърлил техните идоли и казал, че е станал мюсюлманин…

Саид ибн Амир се преселил в град Медина и участвал заедно с Расулюллах /с.а.с./ в битката при Хайбер и в следващите.

След смъртта на Расулюллах /с.а.с./, Саид станал меч в ръцете на Халифа Абу Бекр и Умар /р.а./. Той купил задгробния живот в замяна на  този свят и живял като пример за вярващите. Той е човекът предпочел задоволството на Аллах пред желанията на душата и тялото.

Тези двама Халифа знаели за неговата набожност и честност, затова вземали под внимание неговите думи и наставления.

Когато Умар ибн-ул Хаттаб /р.а./  станал Халиф, Саид отишъл при него и му рекъл:

- О, Умар! Препоръчвам ти, когато се занимаваш с делата на народа да се страхуваш от Аллах, а когато изпълняваш заповедите на Аллах да не се боиш от хората и думите ти да не бъдат в разрез с делата. Най-добрите думи са онези, които са подкрепени с дела!

О,Умар! Интересувай се от състоянието на вярващите, които са под твоя управа. Онова, което желаеш за себе си и за семейството си, желай го и за тях. Което не желаеш за себе си и за семейството си, не го желай и за тях. Обтегни гърди за трудности докато придобиеш истината. Не се страхувай от никакви клюки и упреци изпълнявайки повелите на Аллах!...

Умар /р.а./  казал:

- О, Саид! Кой има сили за това?

- Има сили такъв като теб, който Аллах е поставил начело на общността на Мухаммед /с.а.с./, и който между Аллах и него няма никой! –казал Саид.

След известно време, Умар /р.а./ извикал Саид, за да му стане помощник:

- О, Саид, искаме да те назначим за Валия /губернатор/ в Хумус! –рекъл Умар /р.а./.

- О, Умар! В името на Аллах не ми докарвай тази беда до главата! –рекъл той.

Умар /р.а./  се ядосал и казал:

- Жалко за вас! Натоварвате ме с халифството и после ме оставяте сам. Кълна се в Аллах, че няма де те пусна!

Така Умар /р.а./  го назначил за Валия в Хумус и му рекъл:

- Да ти определя ли малко заплата?

- Какво да я правя? И без туй доходите ми са в повече от необходимото! –рекъл той и отишъл в Хумус.

След време дошли доверени хора от Хумус и Умар /р.а./ им рекъл:

- Напишете ми имената на вашите бедни, за да им дам помощи.

Те му изброили бедните:

- Еди кой си, еди кой си… и Саид ибн Амир.

- Кой е този Саид ибн Амир? –попитал Умар /р.а./.

- Той е нашият Валия! –отговорили те.

- Вашият Валия беден ли е?!

- Да, заклеваме се в Аллах, че той прекарва дългите си дни без дори да пали огън в къщата си!

Умар /р.а./  се разплакал и сълзите намокрили брадата му. След това решил да му изпрати хиляда динара. Динарите ги сложил в една чанта и казал:

- Предайте му селям от мен и му кажете, че Повелителят на правоверните му е изпратил тези пари за неговите нужди.

Занесли чантата с парите при Саид и той погледнал в нея, и какво да види – динари! Той отстранил парите от себе си и започнал да цитира следния айет: “ Иння лилляхи ве иння илейхи раджиун ” /Ние принадлежим на Аллах и естествено при Него ще се завърнем/.

Все едно, че го било сполетяло някакво нещастие или пък, че се бил сблъскал с нещо много важно. Защото този айет се произнася, когато някой го сполети нещастие.

Съпругата му дошла разтревожена и рекла:

- Какво ти е Саид! Да не е умрял Повелителят на правоверните?  

- Нещо по-голямо от това!

- Да не се е случило нещо с мюсюлманите?

- Не, още по-голямо!

- Какво е това по-голямо нещо?!

- Светът влезна в моята къща, за да ми развали отвъдния живот. Раздорът се настани в моята къща!... –казал той.

- В такъв случай гледай да се спасиш от него! –казала тя, но не знаела за динарите.

- Ще ми помогнеш ли? –попитал Саид.

- Да! –бил нейният отговор.

Саид взел динарите, сложил ги в чанти и ги раздал между бедните мюсюлмани.

Малко след това, Умар /р.а./  отишъл на обиколка в покрайнините на Шам. Когато пристигнал в Хумус, жителите му отишли, за да го поздравят. Всъщност тези хора били известни с това, че се оплаквали от своите Валии.

Умар /р.а./  ги попитал пред Саид ибн Амир:

- Доволни ли сте от вашия Валия?

- Не, той не излиза измежду нас докато слънцето не се издигне! –започнали да се оплакват те.

- О, Саид, какво ще кажеш за това? –рекъл Умар /р.а./.

След като помълчал малко Саид казал:

- Кълна се в Аллах, че не исках да говоря за това, но сега  щом се налага ще го кажа. Моето семейство няма прислуга и затова аз всяка сутрин, когато стана им замесвам тесто, изчаквам го да подкисне и след това им изпичам хляб. После вземам абдест и излизам между народа.

Тогава Умар /р.а./ казал:

- Имате ли други оплаквания?

- Нощем не се занимава с нашите дела! –рекли те.

- О, Саид, какво ще кажеш за това? –попитал Умар /р.а./.

- Кълна се в Аллах, че не исках да говоря и за това, но сега  щом се налага ще го кажа. Аз съм отделил деня за техните дела, а нощта за ибадет /служба/ към Всевишният Аллах.

- Имате ли и други оплаквания? –казал  Умар/р.а./.

- Един ден в месеца не излиза пред нас! –продължили те със своите оплаквания.

- О, Саид, защо така? –попитал Умар /р.а./.

- О, Повелителю на правоверните! Както вече казах,  аз нямам прислуга, а също така нямам други дрехи освен тези върху мен. Един път в месеца изпирам своите дрехи, изчаквам докато изсъхнат и привечер отивам при народа.

- Имате ли още оплаквания? –попитал Умар /р.а./.

- Понякога губи съзнание! –рекли те.

-  О, Саид, как така? – попитал Умар /р.а./.

- Когато бях езичник станах свидетел на убийството на Хубейб ибн Адий. Видях как Курайш разкъсва неговото тяло. Преди да бъде убит те го попитаха дали не би искал Мухаммед /с.а.в./ да бъде на неговото място, а той се закле в Аллах и каза, че не иска да бъде на спокойствие при своето семейство в замяна на това дори да се забие един трън в Мухаммед /с.а.в./. Когато се сетя за този ден се замислям дали Всевишният Аллах ще ми прости за това, че не съм помогнал на Хубейб. Затова понякога губя съзнание.

Тогава Умар /р.а./  рекъл:

- Слава на Аллах, че не съм се заблудил в моите възгледи относно Саид!...

След това изпратил на Саид хиляда динара за неговите нужди.

Когато съпругата му видяла динарите рекла:

- Слава на Аллах, Който ни направи богати в следствие на службата, която изпълняваш! Купи ни малко храна и наеми прислуга…

- Да ти кажа ли нещо, което е по-добро от това? –казал Саид.

- Какво е то?! –попитала тя.

- Да ги раздадем на онези, които сега са много по-нуждаещи се от нас, за да ни бъдат дадени тогава, когато ние най-много  ще имаме нужда /в Съдния ден/!

- Как така?!

- Ще ги дадем като един добър заем на Аллах!

- Добре, нека Аллах да те награди за това! – рекла тя.

Той станал и сложил динарите в кесии, след това казал:

- Дайте това на вдовицата на еди кой си, това на сираците на еди кой си, това на еди кой си бедняк, това на еди кое си нуждаещо се семейство…

Така раздал всичките динари…

 

Нека Всевишният Аллах да бъде доволен от Саид ибн Амир – човекът, който въпреки, че бил беден е предпочел другите пред себе си!!!...





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 4756840
Постинги: 1065
Коментари: 8468
Гласове: 49113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031