Постинг
02.10.2009 00:15 -
ЛИЧНОСТТА НА МЮСЮЛМАНИНА
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2009 00:17
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.10.2009 00:17
Да бъдеш раб на безкрайно милостивия Аллах означава да достигнеш най-висока степен на познание. Истинските Му раби се стараят да се кичат с Неговия морал и добродетели и да показват разликата в действителния мюсюлманин. Безспорно, трябва да има разлика във всяко едно отношение между рабите на Аллах и рабите на дявола и самолюбието. Ако Исляма не осигурява някакво предимство на човека по отношение на добродетелта и зрелостта, то следва човек да се замисли до каква степен е мюсюлманин. Мюсюлманин означава човек, притежаващ високи морални качества. Тези качества на характера трябва да проличат във всяка една постъпка. Мюсюлманинът е длъжен винаги да служи за пример, да бъде образец за подражание със своите обноски - с начина на сядане и ставане, хранене и пиене, водене на разговор, с походката си, при пазаруването, в семейния живот, начин на обличане, при установяването на връзки с обкръжаващите го. Защото Ислямът е възникнал с цел да придаде такива личностни качества на човека.
Мюсюлманинът преди всичко живее в мир и смиреност, породени от чувството, че е раб на Многомилостивия. Гордостта и фалшивите, неискрени обноски не са му присърце. Мюсюлманинът е изпълнен с достойнство. Пази се от лекото поведение, което накърнява човешката личност. Неговите слова и поведение отразяват неговия душевен мир. Той винаги изкарва на преден план своята мюсюлманска същност. И както се отбелязва в Свещения Коран, той върви с достойнство по света. Когато казваме че върви, ние имаме предвид не само ходенето и обикалянето му по света, но и неговото поведение и начин на действие. Тоест, мюсюлманинът е зрял и смирен в действията си, и най-общо в приказките и поведението си. Той не е необуздан самохвалко, горделивец, празнодумец, грубиян и сприхав, а е смирен, достолепен, скромен и внимателен. Не обижда, не засяга никого. Тъй като се занимава със сериозни дела и мисли, не слиза до равнището на невежите, на грубите и подли хора, не обръща внимание на техните низки слова и постъпки. Не чувства нужда да се кара и да спори с тях, не се включва в безполезни дискусии и клюки. Кротко и търпеливо отдалечава от себе си невежите и злонамерени люде, които го заговарят и се мъчат да го въвлекат в кавга. Освен, че няма никаква полза от воденето на спор с глупави и с лоши намерения хора, точно обратното, от това следват много недоразумения. Не случайно една поговорка гласи:
"Мълчанието е най-добрият отговор, който може да се даде на глупака."
Това поведение на зрелия мюсюлманин спрямо недобронамерените и изпълнени с долни, недостойни помисли хора се дължи не на неговата безпомощност и безсилие, а на благородството и силата му. Той има желанието да се занимава със сериозни и полезни дела, вместо да си губи времето с безполезни и вредни неща.
Не бива погрешно да се разбира и злоупотребява с това достойнство и тази зрялост на мюсюлманина. В тази зрялост, в това достойнство се крие невероятно силен динамизъм. Да вървиш с достойнство не означава да си с отпуснати като мъртвец рамене, влачейки крака. Това не е нито достойна, нито благочестива походка. Мюсюлманинът е изпълнен с енергия и емоции. Абу Хурайра /р.а./ разказва следното:
"Не съм виждал по-красив от ратеника. Слънцето сякаш се отразяваше в лицето му. Не съм виждал и друг, който да върви по-бързо от Расулюллах, като че ли земята се беше поклонила пред него. Ние полагаме неимоверни усилия, а той вървеше бързо и с лекота."
Омар /р.а./ укорил хората, които вървели вяло и уморено, като считали, че това е признак на благочестие и набожност със следните слова:
"Бъдете порицани. Демонстрирате нашата вяра като мъртъвци."
А Айша /р.а./, когато попитала за една група, в която хората се движели бавно, обяснили й, че това са майстори на куррата, тоест хафъзи /хора, които знаят наизуст целия Коран - бел. ред./ и специалисти по Коран. Тогава нашата майка Айша /р.а./ отговорила по следния начин:
"И Омар беше от тези учени. Когато обаче той се движеше, вървеше бързо, говореше ясно, оставяйки добро впечатление у хората."
/Абдулхамид б. Бадис, Меджалис, стр. 273-74/ Тази сериозност и това достойнство на мюсюлманите се отбелязва по следния начин в други айети: "И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно." / 25:72 /
"... и които от празнословието странят..." / 23:3 / Независимо от това, че мюсюлманинът се описва в Свещения Коран по този начин, за съжаление поради това, че мюсюлманите не могат да покажат толкова зрял и притежаващ такива личностни качества тип на мюсюлманин, те изживяват много трудности. Често губят времето си като съвсем ненужно и безполезно спорят и се карат помежду си, и вместо да се занимават със сериозни дела, които да бъдат от полза както за земята, така и за отвъдния живот, изразходват енергия и възможности като се занимават с клюки, воюват помежду си с груби, недостойни слова, и в резултат на всичко това единството и обичта им отслабва. Без да постигне зрелостта, посочена в Свещения Коран по отношение на мислите, убежденията и поведението не може да се постигнат личностните качества, присъщи на мюсюлманите, не може да се преодолеят слабостите, които са на лице.
На мюсюлманина подобават достойнството, а не високомерието; скромността, а не подлостта; сериозното отношение, а не лекомислието; мирът, а не войната. Всички най-хубави качества в най-добрия си вид, които следва да се притежават от вярващия са показани от Пророка. В това отношение той ни служи за образец. Да го опознаем, да се стремим към неговия велик характер, ето, в това е смисълът!
/Абдулхамид б. Бадис, Меджалис, стр. 273-74/ Тази сериозност и това достойнство на мюсюлманите се отбелязва по следния начин в други айети: "И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно." / 25:72 /
"... и които от празнословието странят..." / 23:3 / Независимо от това, че мюсюлманинът се описва в Свещения Коран по този начин, за съжаление поради това, че мюсюлманите не могат да покажат толкова зрял и притежаващ такива личностни качества тип на мюсюлманин, те изживяват много трудности. Често губят времето си като съвсем ненужно и безполезно спорят и се карат помежду си, и вместо да се занимават със сериозни дела, които да бъдат от полза както за земята, така и за отвъдния живот, изразходват енергия и възможности като се занимават с клюки, воюват помежду си с груби, недостойни слова, и в резултат на всичко това единството и обичта им отслабва. Без да постигне зрелостта, посочена в Свещения Коран по отношение на мислите, убежденията и поведението не може да се постигнат личностните качества, присъщи на мюсюлманите, не може да се преодолеят слабостите, които са на лице.
На мюсюлманина подобават достойнството, а не високомерието; скромността, а не подлостта; сериозното отношение, а не лекомислието; мирът, а не войната. Всички най-хубави качества в най-добрия си вид, които следва да се притежават от вярващия са показани от Пророка. В това отношение той ни служи за образец. Да го опознаем, да се стремим към неговия велик характер, ето, в това е смисълът!
Няма коментари
