Доктор Мурад Вилфред Хоффман, бивш немски дипломат, автор на книгите: “Ислям: алтернативата”, “Ислям 2000”, “Пътешествие в Мекка”, приема исляма през 1980г.
Настоящата статия е прочетена наскоро в
Ню Делхи на откриването на негова лекция “Ислямът и бъдещият свят”.
Ще се спрем на чертите, които се явяват общи за всички идеологии от XIX-XX в.
По своята природа всички те са светски, материалистични, несъдържащи трансцедентен елемент. Вследствие на това, нито една от тях не е могла да предостави отговорите на въпросите: Откъде е дошъл човек? Защо е дошъл? Къде ще отиде?
Още в епохата на Просвещението, а и след нейния край мислители като Имануел Кант и Хегел предполагат, че човек, освободен от пътя на религията, може да овладее този свят само благодарение на своя разум. Рационализмът е призован да обезпечи процъфтяващия и хуманен мир.
Понастоящем ние можем да съдим за това по-добре, и това не е чудно. Проекта на модернизацията с неговите опити да подчини човешките страсти на разума безусловно се провалиха. Вместо псевдорелигиозен рай на земята, ние получихме най-жестоките войни в историята на човечеството, химическото и ядреното оръжие, етническата “чистка” и други елементи от “светлата” картина на бъдещето.
Това не е учудващо, доколкото само религията може да се яви дотолкова силен мотив, че човек да успее да обуздае животинските си страсти, неизменните инстинкти и колосалният си егоизъм. Когато човек открие мярката за всички неща, с боязън от Бог, всички закони се пишат (по човешко усмотрение) с човещина.
И така, свещените закони били отхвърлени, а опитите да се намери “естествен закон” се провалили.
Проницателни западни наблюдатели още в предното поколение преди нас стигат до печалния извод, че човечеството ще се самоунищожи заедно с планетата, ако не се върне към религията.
Даниел Бел, професор по социология в Харвард, още през 1976г. разбира, че капитализмът в края на краищата ще се саморазруши, доколкото икономическият успех подрива онези достойнства у човека, на които може да се базира една здрава икономика. В своята книга “Културни противоречия на капитализма” Бел призовава към възраждането на някоя от разновидностите на религиите, която да стане опора за утвърждаване на моралните ценности в обществото.
Такава проницателност проявява и друг критик на западната цивилизация, бившият американски дипломат Уилям Офулс. В труда си “Реквием по съвременна политика, трагедията на Просвещението и зовът на новото столетие”, написан през 1997г., той предсказва, че Запада го очаква упадък, точно както се е случило това с комунизма.
Двамата наблюдатели откриват това, което в действителност се явява банално:
- Човешката цивилизация не е способна да живее без духовност.
На този фон много е важно да отбележим, че със започването на 70-те години от 20-ти век в Исляма настъпва безпрецедентен период на възраждане. Какво би могло да се очаква от религия, намираща се в продължение на 400 години в период на стагнация, ако не се смята периодичната повява на някои забележителни личности. Какво би могло да се очаква от религия, привържениците на която са били колонизирани от европейски държави?
Не трябва да ругаем западните изтоковеди за отсъствие на прозорливост, доколкото те са изучавали Исляма, точно както биолог изучава изчезнал вид. За тях Ислямът представлява само исторически интерес. Макс Хенинг, издавайки своя превод на Коран на немски език през 1901 година писал: “Очевидно е, че Ислямът вече е изиграл своята роля в политиката”. Такава гледна точка била общоприета. Никой не очаквал възраждането на исляма.
Но днес, колкото и невероятно да звучи, няколко десетилетия по-късно, не би се намерила страна в света, в която мюсюлманите активно да не изповядват религията си – от Корея до Колумбия, от Исландия до Нова Зеландия. В същото време числеността на мюсюлманите преди сто години съставлявала 1/7 от населението на земното кълбо, а сега съставлява 1/5 част. Големи джамии са построени в градове като Лондон, Париж, Рим, Виена, Лисабон, Загреб, Ню Йорк и Лос Анжелис.
Има още нещо много важно, благодарение на миграцията на работни сили и привлекателността на западните университети в Европа и САЩ днес живеят милиони активни мюсюлмани, и навсякъде Ислямът става втората религия по численост на своите привърженици.
В края на краищата в началото на третото хилядолетие останаха само два модела на мироглед, способни да завоюват сърцата и ума на хората на Запада: постмодерния секуларизъм и ислямът. Трета такава алтернатива не се предвижда, независимо че някои интелектуалци се опитват да привлекат будизма. В този смисъл, ние дойдохме до въпроса, както казват “за хиляди долари”. За какво е бъдещето?”
За да разберем това, най-напред трябва да отговорим на въпроса: Ще бъде ли ХХІ в. век на религията? В днешно време изглежда, че религията си е отишла от живота на обществата. Наистина такава картина се наблюдава по-скоро в Европа, отколкото в САЩ.
Но това не е цялата картина. Трябва да отбележим, че обществото независимо от това, продължава да търси религии или нейни подобия. Религията се опитва да заеме нови ниши на съществуването. Отидете в някоя книжарница: ще видите, че секцията за езотерична литература заема по-голямо място в сравнение с тази за религиозната литература. Хората понастоящем искат да бъдат посветени в тайната как да бъдат щастливи. Този стремеж, в своята основа религиозен, предизвика бум в новата индустрия. Хората експериментират всичко подред: с шаманизъм, сатанински култове, “пътешествие в себе си” под действието на наркотици, учения на индийски гуру, фантастични диети и способи за оздравяване, и даже танцувайки екзалтично танго.
Аз считам, че такива хора, болшинството от които са представители на младото поколение, имат работа с някоя “преходна” форма на религията. Те са останали в душевен вакуум от безсмислеността на живота си; те искат свят, където “може всичко”. Възпитани са без каквито и да е ограничения. Те се стремят към духовно ръководство, реални ценности и такива социални норми, на които могат да се опрат. Казано по-накратко, в такива хора е заложен голям религиозен потенциал. Този факт може да направи ХХІ в. – века на религиите.
Откъснатата от живата природа на киберпространство, сексуално прегрята атмосфера и повсеместна конкуренция и бързината – от училище на работа, от работа – към сексуални утехи, царящи на Запад, довеждат до това, че средният американец се консултира в краен случай с един лекар-психиатър, който се явява за него “отдушник”. Подобни хора не могат да оценят факта, че болшинството от мюсюлманите имат добър живот, неподдържащ постоянен стрес, не бягат през цялото време къде ли не, намират се в хармония с Бога, самостоятелно и цялото им обкръжение.
Из списание "РЕНЕСАНС"
