Халифът Харун Рашид имал  доста интересни и хубави обичаи. Много пъти той променял своята външност и обикалял измежду хората, за да види какво правят. Също така обичал да задава въпроси и естествено да получава отговори.

      Един ден отново обикалял измежду народа и никой не разбрал, че това е Халифът!…

      Харун крачел по една улица, където видял едно дете, което си играело. Той се приближил до него и го запитал:

      - О, красиво дете! Колко са основите на вярата?

      Детенцето погледнало сериозно към него със своите черни очички и му рекло:

      - О, чичко! Може ли да има вярващ, който да не знае основите на вярата?! Та аз съм мюсюлманин! Основите на вярата са шест: Вяра в Аллах, в Неговите ангели /меляикета/, в Неговите писания, в Неговите пратеници, в Сетния ден /Ахирета/, в съдбата, с доброто и лошото в нея, че са от Аллах.

      Харун Рашид помилвал с ръка меките коси на детето и казал:

      - Браво на теб! А знаеш ли основите на Исляма?

      Този път детенцето отговорило по един твърд начин:

      - Ти какво говориш? Естествено, че ги знам!

      В такъв случай изброй ги една по една да видим!

      - Свидетелство, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Пратеника на Аллах; отслужване на молитвата; даване на милостинята зекят; Поклонението хадж; говеене през месец Рамадан! – отговорило детето.

      - Твоите отговори много ми харесаха, вземи тези две жълтици и ги сложи в джоба си, може да ти послужат за нещо! – рекъл Халифът.

      Но детето наистина било удивително! Вместо да протегне ръце и да вземе жълтиците, то се отдръпнало и казало:

      - Не мога да ги взема, защото не съм ги заслужил!

      Славният Халиф бил напълно изумен:

      - Защо не можеш да ги вземеш детето ми? Та аз ти ги давам като подарък!

      Детето изчуруликало отново като птиче:

      - Не мога да ги взема защото баща ми ще ме пита от къде съм ги взел и ще ме нахока защо съм взел пари от непознат!

      - Но сладко детенце, аз не съм непознат!

      - А кой си ти?

      - Аз съм Халифът на мюсюлманите Харун Рашид!

      - Сега тези жълтици въобще не бих могъл да ги взема, о, Повелителю на вярващите!

      - Сега вече ти наистина ме смути! Защо не можеш да ги вземеш?

      - Причината е тази: Баща ми ще ме притисне и ще ми каже: “Ако Халифът ти бе дал тези пари, нима би ти дал само две жълтици, без съмнение ти си взел тези пари от някой скъперник!”

      Харун Рашид се засмял. Думитена детето били зарадвали неговото сърце. Тогава той му дал две кесии със злато и му казал:

      - Ето красиво детенце, приеми моя подарък, за да видиш, че не съм скъперник!

      Детето го погледнало с искрящи очи и казало:

      - Сега вече може!

      Харун Рашид радостен се отдалечил и продължил  своята  обиколка  по

 друга улица…

      До един ъгъл стоял на счупена маса един старец, който поправял обувки. Халифът веднага се запътил към него и внезапно го запитал:

      - Дядо, колко са основите на вярата?

      Старецът, който се стъписал от внезапния въпрос, го погледнал с отпадналите си очи и рекъл:

      - О, страннико, питаш ме за нещо, за което не знам!

      Радостта на Халифа от преди малко изчезнала. Задал му следващия си въпрос, като намръщил вежди:

      - Добре, а кои са основите на Исляма?

      Старият кърпач си поел дълбоко дъх и казал:

      - Ти май не разбираш от дума, по тези въпроси не знам нищо, хайде върви си по пътя!...

      Търпението на Харун Рашид се изчерпало. Извикал един офицер и му казал:

      - Ей, офицер, удари един хубав пердах на този човек, защото животът му е преминал напразно!

      Офицерът хванал стареца за яката със здравите си ръце, вдигнал го във въздуха и го раздрусал като празен чувал…

      Виковете на стареца започнали да кънтят по улиците. Ехото на тези викове достигнало и до ушите на детето, с което Халифът преди малко разговарял. То пристигнало на един дъх тичешком и с всичкия си глас се провикнало:

      - О, Повелителю на правоверните, вземи си парите!

      И хвърлило пред Халифа пълните с жълтици кесии.

      Харун Рашид гледал с изумление случващото се:

      - Какво става детето ми?!

      Детето, което гледало с лъвски поглед и държало високо вдигната своята глава, казало:

      - О, Повелителю на правоверните, нима ми дадохте кесиите с жълтици, за да биете баща ми?! Възрастният кърпач, когото накарахте офицера да набие е моят баща!

      Халифът поклатил глава със съжаление и казал:

      - Нима това е баща ти?!

      - Да! – отговорило детето.

      - Но той не отговори на въпросите ми. Как е възможно човек на тази възраст да не знае тези неща?!

      - О, Повелителю на правоверните, моят баща не е виновен! Ако той беше виновен, аз нямаше да мога да ви отговоря на въпросите. Но той като баща ме е отгледал и възпитал, и напълно е изпълнил своите задължения. Обаче неговият баща е бил небрежен относно възпитанието му. Ако има някой, който да е виновен, то това е дядо ми. Ако искате да го биете, то той лежи в гробището зад тези стени. Ако имате сила го накажете, но пуснете баща ми!...

      Известният халиф се засмял на мъдрите думи изречени от детето и казал:

      - О, добро дете, наистина твоят баща те е възпитал и е изпълнил своето задължение, но аз нямам сила да накажа дядо ти!...

      И Халифът наредил на офицера да пусне бащата на детето.

      Ако не искате по гробовете ви да бъдат хвърляни камъни, възпитавайте както подобава вашите деца

Остава отворен въпроса.. не е проблема във възпитанието, а в жаждата за знание.. това че си възпитавал добре своите деца през годините, но не си им показал пътя на познанието и как да си вземат от плода на познанието, не означава, че си лош човек, нали.. Питам се аз, защо Халифът Харун Рашид "вдига ръка".. Трябва ли вярата да ражда насилие.. всъщност тази притча показва как тук на земята, човека съди човека, а не бива да е така.. когато умрем има кой да ни съди :))

хубав ден приятелю :)

Бог един за всички е, нали, и няма значение как му казваме?

Бог е Един, Той е Твореца, Създателя на всичко край нас. А ние сме изпратени за да положим изпит на този свят. Този свят е в положението на една нива която ще жънем в Отвъдното. Тоест според делата на този свят ще бъдем възнаградени или наказани в Отвъдното.

за да ни възнаградят?

ДОБРИ!

It was dark when I woke. This is a ray of susnihne.

You've hit the ball out the park! Inrceidble!