Нека с дявола да се борим

враг е той на човешката душа,

обича я когато съгреши

и проклина щом не се подчини.

Дебне я всеки миг,

радва й се с поглед дяволит,

лоши помисли навява

към пренебрежение я подканва.

Казва: Нека бъдем приятели,

защо да сме врагове?

Тук е толкова добре,

място има и за теб и за мен,

аз изкушения предлагам,

но ако си вярващ, бягам...

Не си ми приятел ти,

Щом нехайството не обичаш,

а в мъдростта да се потопиш предпочиташ,

не те вълнува страстта

мислиш повече за живота след смъртта,

как да бъдем приятели така?

След като сме толкова различни,

Аз ще ти отправям предложения нетипични

И ще навявам мисли в главата ти езични.

Щом не разбираш от добрина,

ти друг си намери да споделя твоята съдба.

Аз ще бъда твоя вечен враг

Не забравяй, наричам се Сатана!

Да, така е.
Това е горчивата истина. Днес попаднах на едни клипчета за сатаната.
Нямам думи...как ни дебне във всеки миг от живота ни, за да ни отклони от истинската ни същност, за която сме тук на Земята.
А подобни стихове е хубаво да се срещат и пишат и по-често да си напомняме за него, за да не погуби душите ни.

BION I'm imperssed! Cool post!