Колкото големи са предимствата на правдивостта, толкова голяма е и вредата от лъжата. Правдивостта е една от най-прекрасните чер­ти, а лъжата - една от най-отвратителните. Езикът прави външно дос­тояние на вътрешните чувства, затова ако лъжата произтича от недоброжелателство или враждебност - това е един от опасните признаци на гнева, а ако причината е скъперничество или навик - това е резултат от бушуващи човешки страсти. Лъжата потушава светлината на човешкото съществувание и разгаря в него огъня на вероломството. Тя има изключително влияние върху разрушаване връзките на единството и хармонията между хората и разпространява лицемерието. Всъщност ед­на огромна част от заблудите произтича от лъжливи твърдения и праз­ни думи. За хората със зли помисли лъжата е отворена врата за постига­не на егоистични цели посредством укриване на фактите зад завесата на омайни думи и отровни измишльотини.

Лъжците въобще не обмислят словоизлиянията си. Те рядко мислят за последствията, разчитайки, че “никой никога не ще открие тайната им”. В техни­те думи ние намираме много грешки и противоречия и тях винаги ги чака позор и безчестие. Затова правилно е да се каже, че лъжците имат лоша репутация.

Един от факторите, които определят разпространението на тази позорна черта, е твърдението:

“Конструктивната лъжа е по-добра от горчивата истина.”

Това твърдение се е превърнало в прикритие за пагубната черта и мно­го хора прибягват до него за оправдание на възмутителните си лъжи. Но тези хора не се съобразяват с гласа на разума.

Един велик учен казва в тази връзка:

“Всичко си има своята причина. Ние можем да си измислим обяснения и оправдания на всяка постъпка. Дори професионалните престъпници имат някакъв пред­лог за оправдание на техните престъпления. Затова всяка изречена лъжа е про­диктувана от нещо и има своите предимства. С други думи, всяка изречена лъжа служи на някаква цел, а лъжецът е добър човек: ако той не се облагодетелства от льжата си, няма причина да укрива истината. Това произтича от факта, че в човешката природа е да счита всичко, което му е полезно, за хубаво. Ако човек подозира, че личните му интереси са заплашени от истината, или пък му се стру­ва, че в лъжата има нещо хубаво, той лъже, без да се колебае, понеже в правдата вижда злото, а в лъжата - доброто.”

Не трябва да си затваряме очите за това, че лъжата е велико зло, и ако някаква щета може да се възстанови посредством лъжата когато това е до­пустимо, то това се прави, само за да се замени по-голямото зло с по-малко.

Свободата на словото е по-важна от свободата на мисълта, понеже ако някой извърши грешка, ползвайки се от свободата на мисълта, страда единствено той. От друга страна, когато се ползват от свободата на словото, се поставя на карти общественото благо. Предимствата и не­достатъците на свободата на словото влияят върху цялото общество.

Газали казва:

“Езикьт е благодатен дар. Той е нежно създание, което въпреки малките си размери изпълнява извънредно важна работа, когато въпросът опре до покорност и непокорност. И поверието, и вярата се изразяват чрез езика, те всъщ­ност са окончателното пояснение или непокорност.”

Така е, Ikra, лъжата може да съсипе човешките взаимоотношения. Да помрачи светлината им.На защо ли и когато ме излъжат винаги търся причина, за да не осъждам човека, който я е използвал!
Хубав ден и успешна нова седмица!

Пуста да е лъжата ,ненавиждам я,но за съжаление я има.Тя е като дявола всява се във всеки и който не м
оже да се пребори -загазва.
Лек ден.