Учителката се казваше г-жа Томпсън. Тя излъга учениците още в първия ден, в който застана пред петокласниците. Като повечето учители тя ги погледна и им каза, че всички ги обича еднакво. Но това беше невъзможно, защото на първия ред имаше един дребен ученик, който едва се забелязваше от чина. Неговото име беше Теди Стодард.

Предната година г-жа Томпсън беше наблюдавала Теди и беше забелязала, че той не си играе с другите деца, че дрехите му винаги са мръсни и че се нуждае от баня. Според нея той беше нещастен.

 

Г-жа Томпсън имаше за задължение да проучи документацията за учениците в училището. Последно тя се зае с документацията на Теди. Тя остана изумена, когато се запозна по-подробно с нея, защото преподавателят му в първи клас беше отбелязал следното: „Теди е много умно дете и винаги е готово да се засмее. Редовно си пише домашните и е много примерен. Другарите обичат да си играят с него… ”Преподавателят на Теди във втори клас беше написал, че „е отличен ученик, обичан от своите съученици, но тежката болест на майка му го измъчва и вероятно вкъщи му е доста тежко…”

Учителят в трети клас беше отбелязал: „Той трудно преживя смъртта на майка си. Баща му не се грижи достатъчно за него и ако не се направи нещо, домашната обстановка ще му се отрази зле...

”Преподавателят в четвърти клас пък беше написал следното: „Теди е затворен в себе си, не се готви за училище, няма приятели и понякога спи в час.”

 

Сега г-жа Томпсън вече знаеше къде се корени проблемът и се засрами. Почувства се още по-зле, когато учениците й донесоха подаръци за Нова година, опаковани в красива хартия и украсени с панделки. Само Теди беше донесъл подарък, сложен небрежно в кафяв книжен пакет. Беше й тежко да отвори неговия подарък пред останалите. Някои ученици се засмяха подигравателно, когато видяха подаръка му –гривна с изкуствени камъни, някои от които бяха паднали и шише парфюм, пълно само една трета. Учителката обаче каза, че гривната е много красива, капна няколко капки от парфюма на китката си и спря подигравките съучениците му.

 

Същия ден след часовете Теди дойде при учителката и й каза: „Г-жо Томпсън, днес от Вас лъхаше аромата на моята майка…”

 

След като си заминаха децата от училището, учителката плака цял час. От този ден нататък тя реши, че е по-важно да учи децата не на четмо и писмо или математика, а да ги възпитава. Тя обръщаше специално внимание на Теди. В резултат на работата си с него тя усети как той отново започна да проявява своята интелигентност. Тя му даваше смелост и той се развиваше все повече и повече. До края на учебната година Теди беше станал един от най-старателните ученици в класа. Макар че учителката беше излъгала, че обича всички еднакво, Теди й беше любимият ученик.

 

След една година тя намери под вратата си една бележка. Беше я написал Теди. В нея пишеше, че тя е най-добрият му преподавател в живота. След шест години г-жа Томпсън получи нова бележка от Теди. В нея той беше написал, че е завършил гимназия с трети успех и че тя е била най-добрият му преподавател. След четири години тя пак получи писмо от Теди. Той й беше написал, че сега му е трудно, защото учи в университет и че се налага да се старае много, за да се дипломира с хубав успех. И пак беше подчертал, че г-жа Томпсън е най-добрият му преподавател. След нови четири години дойде ново писмо. В него Теди беше написал, че вече се е дипломирал с хубава диплома, но че иска да постигне повече. А г-жа Томпсън все така си оставаше неговият най-добър и най-любим учител.Този път обаче подписът под  писмото беше по-дълъг: Доктор по медицина Теодор Ф. Стодард.

 

Историята с писмата не свърши дотук. Пролетта г-жа Томпсън получи ново писмо. Теди й беше написал, че е срещнал жената на своя живот и че ще се жени. Баща му беше починал и Теди молеше г-жа Томпсън да заеме мястото на родителите на младоженеца по време на сватбената церемония. Г-жа Томпсън прие без колебание. Знаете ли какво стана? За сватбената церемония г-жа Томпсън си сложи гривната с падналите камъни и се напръска, разбира се, с парфюма, останал от неговата майка. Когато се прегърнаха на церемонията, Теди прошушна в ухото на г-жа Томпсън: „Много Ви благодаря, че ми повярвахте и че ми вдъхнахте увереност, и че ме променихте…” Г-жа Томпсън отвърна с насълзени очи: „Грешиш, Теди… не аз, а ти мен ме научи. Оказа се, че не зная какво е да си преподавател, докато не те срещнах!...”

от кого е...

Разтърси ме с написаното!

Хубав разказ!

Браво Икра. Продължавай в същия дух. Много поучителен разказ.

приятно е, когато случките завършват положително!

и все пак децата трябва да вярват, че учителят ги обича еднакво...

Няма спор в думите ви!
Приятен ден :)

raztarsva6t razkaz .Kolko malko ni enujno za da razberem 4e sme gosti na tazi zemq i 4e trqbva da se preotkrivame s pozvolenieto na Vsemoga6tiqt za da sme dobri

изключително трогателен разказ, благодаря ти, че я сподели с нас, учителската професия е благородна професия, аз самият съм завършил за учител по математика и информатика, в момента се занимавам с предпечат, кой знае, някой ден и аз може да се озова в учителското поприще, но засега това е само мечта за мен, защото смятам, че колкото е благородна учителската професия, толкова е и неблагодарна... за моя радост, аз също съм имал няколко такива чудесни учители, като героинята от разказа.

Досещаш се навярно вече как свърши четенето на разказа за мен..........

Хубав ден, приятелю!:)

добре е когато човек има възможност да си вземе поука, ала най-добре е когато си вземе!
Букет от усмивки :):):)

как завърши четенето?!
Навярно със сълза
пролята от дълбините на вашата душа
то и аз така - стисках зъби
ала не устоях и се проля гореща сълза!

На теб също желая само добро!

Малко е необходимо, ала дори и толкова за много от хората е като гранит!

Ikrа, в много от случаите, децата са нашите учители!
Поздрави за постинга!

..Прочетох го на един дъх , както се казва :) Благодаря ти , че го сподели с нас :) Има много истина в него :)

Колко благородна е учителската професия ако тази жена не беше стигнала до това ранимо сърчице това дете щеше да е тръгнало по лошия път.

ако си отдаден на призванието си, се учиш постоянно. Благодаря ти, ikra, много ми хареса :)

Това е призванието на учителя. Хубав разказ.
:)

е не само призвание на учителя. да се държим човешки, да даваме шанс, да уважаваме човек... това е човешко призвание. поздрави, Икра!