Един човек намерил пашкул на пеперуда. След няколко дни в пашкула се появила малка дупчица. Човекът седнал и с часове наблюдавал как пеперудата напряга тялото си през малката дупчица. След известно време тя спряла, без никакъв успех да излезе. Изглеждало, че тя не е в състояние да продължи с борбата. Затова човекът решил да помогне на пеперудата да излезе. Взел ножицата и отрязал мъничка част от пашкула. Пеперудата излязла с лекота. Но имала издуто тяло и малки, недоразвити крилца.
Човекът продължил да наблюдава пеперудата, защото се надявал, че всеки момент крилцата ще се увеличат и разтворят, за да придадат опора на тялото, което би трябвало да се свие в това време.
За голямо учудване, нищо от тези очаквания не се сбъднало. Всъщност пеперудата прекарала остатъка от живота си пълзейки наоколо с издуто тяло и недоразвити крилца. Тя не била в състояние да полети.
Човекът в бързината си да бъде милостив, не знаел, че стесненият пашкул и борбата са били необходимост, за да може пеперудата да премине през мъничката дупчица, защото това е начина на Всевишния да формира флуиди от тялото към крилата на пеперудата, така че тя да може да бъде готова за полет, след като се измъкне от пашкула.
Понякога борбите са точно онова, от което се нуждаем в живота ни. Ако нашия Създател ни позволеше да преминем живота си без никакви проблеми, това щеше да ни осакати! Ние никога нямаше да станем толкова силни, колкото в действителност трябва да бъдем! Ние никога нямаше да можем да полетим...
06.12.2009 21:07
Когато една вечер ,заспивайки ,си кажем"стига толкова,няма смисъл"...
Тогава!?
Може би ,това е като в една игра,в която събираш точки...А ако се откажеш(от скука,умора или заради друга игра...!?),то тогава изгубваш всички събрани точки!
И загубваш целия смисъл.
А и времето,което си отдал на тая игра?
........
Май,не трябва да спираме играта никога!
