Веднъж млад мъж застанал в центъра на града, заявявайки, че той притежава най-прекрасното сърце в цялата област.

Присъединила се голяма талпа от хора и всички се възхитили на сърцето му, за това, че било съвършено.

В него нямало белег или недостатък.

Да, те всички се съгласили, че наистина това било най-красивото сърце, което някога са виждали.

Младият мъж бил много горд  и се хвалел много гръмогласно за хубавото си сърце.

Изведнъж  пред талпата се появил възрастен човек и казал:

- Защо твоето сърце не е почти толкова красиво, колкото моето?

Насъбралите се хора и момчето погледнали към сърцето на стареца. То биело силно, но било  изпълнено с белези. Имало места, където частите били разместени и били сложени други такива, но те не пасвали достатъчно добре и имало множество заострени ръбове.

Дори на някои места имало дълбоки отвори, където липсвали цели парчета.

 

Хората се възмутили, как би могъл той да твърди, че сърцето му е по-красиво, отколкото те смятат?

Младият мъж надникнал в сърцето на възрастния, видял състоянието му и се засмял.

- Сигурно се шегуваш?! – казал той. - Сравни твоето сърце с моето и ще откриеш, че моето е съвършено, а твоето представлява бъркотия от белези и дупки!...

- Да! – казал старецът.  - Твоето изглежда прекрасно…но аз никога не бих го разменил за моето. Виждаш ли, всеки белег представлява човек, на когото съм дарил обичта си… Аз късам част от сърцето си и им я давам, и често те ми даряват част от техните сърца, която се наглася на празното място в моето сърце, но тъй като частите не са еднакви, имам няколко груби ръба, които аз ценя, защото те ми напомнят за любовта, която сме споделили. Понякога съм раздавал дял от сърцето си, но другият човек не ми е връщал част от неговото сърце. Това са празните дупки. Да даваш обич представлява риск. Въпреки че тези празни места са болезнени, те стоят отворени, напомняйки ми за любовта, която изпитвам към тези хора, и аз се надявам, че някой ден те могат да се върнат и да запълнят времето, когато съм чакал. Сега разбираш ли коя е истинската красота?

 

 

Момчето стояло мълчаливо със сълзи, стичащи се по бузите му. То се приближило до възрастния човек, стигнал до съвършеното си младо и красиво сърце и откъснал едно парче. Поднесъл го на стареца с треперещи ръце…

Възрастният мъж взел подаръка му, нагласил го в сърцето си и тогава хванал част от старото си, надупчено сърце и го поставил в раната в сърцето на младежа. То паснало, но не перфектно, като останали няколко остри краища. Момчето погледнало в сърцето си, то не било съвършено както преди, но било по-красиво от всякога, откакто любов от сърцето на възрастния се вляла в неговото…

 

Благодаря!

Най-красиво е сърцето което е изпитвало любов, и което продължава да изпитва..не си ли изпитвал това чувство, не си ли изпитвал болката от раздяла , може сърцето ти да е здраво но определено не е красиво :):):)

мъдро и красиво...

Колко е красиво само! :))

Чудесно!

Страхотен разказ,Икра.сърцето ако не е преживяло и радост и мъка,то ще е закоравяло.Щом всевишния го е създал да търпи,то не е случайно.Ако беше камък щеше да се спука,а то се свива и се разпуска,при всяка радост,при всяко вълнение,при всяка болка и тупа ли тупа и така сякаш се калява повече и повече.

Би ми се искало сърцето ми да е красиво като на стария човек.

4udesno...
blagodarnosti...