Мюсюлманските учени, говорейки за смъртта и предсмъртния час, казват че предсмъртната агония е съпроводена от силни мъки, които е невъзможно да бъдат описани и които би могъл да разбере, и опознае единствено умиращия. Ние само бихме могли да ги сравним с болката, която изпитваме приживе, но те се отличават една от друга по това, че предсмъртната мъка бива изпитвана както от тялото, така и от душата. Тази болезненост бива почувствана от всички частици на душата и тялото: всички кръвоносни съдове, нервчета, стави, косми и кожа от главата до петите.
Болката, която се стоварва върху умиращия е неописуема, но казват, че тя наподобява страданието на човек съсечен с меч или разрязан с трион или ножица! Човек усеща болка при нараняване на някоя част от тялото му, защото тялото му е свързано с душата. А какво да кажем тогава, когато ангела на смъртта изтръгва самата душа от тялото!
Раненият човек е в състояние да крещи и вика за помощ, защото в неговото сърце и език все още има жизнена сила, но умиращият не може нито да изкрещи, нито да извика за помощ, защото силата вече го е напуснала. Неговите страдания надхвърлят предела на търпимостта и поразяват всяка част от тялото му, а ужасяващата болка лишава органите от силата им.
Смъртта поразява разсъдъка, отслабва погледа, парализира говора... Умиращия силно желае да облекчи своето страдание като изкрещи, издаде стон или да направи каквото и да е, но не е в състояние. Ако той все още е в състояние да чува, ще чуе само хрипане и съскане излизащо от неговите гърди и гърло, с които душата напуска тялото му. Лицето на умиращия променя своя цвят, болката се стича по цялото тяло, очите поглеждат на горе, езикът се сковава, а върховете на пръстите потъмняват.
Органите започват да умират един след друг. Първо се изстудяват ходилата, после пищялите, бедрата...
Смъртта пронизва частите на тялото и достига до гърлото. В този миг той поглежда прощално към този свят и намиращите се в него. Така за него бива затворена вратата на покаянието /теубето/ и той бива обзет от печал и голямо съжаление.
“А как ще бъде, когато ангелите ги приберат, удряйки ги по лицето и гърба? Това е, защото следват онова, което предизвиква гнева на Аллах и възненавиждат Неговото благоволение, затова Той проваля делата им.” (47 : 27-28)
“И да би видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Изведете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.” (6 : 93)
Четох в "Името ми е Червен" на Орхан Памук едно впечатляващо описание на смъртта (в цветове)...
Според исляма убийството дори само на един човек е равно на отричането на Всевишния. Така че да говорим за хората, които извършват тези неща, че са религиозни и че го извършват в името на религията е изключително неправилно!
Ето още теми, касаещи вашия въпрос, но преди това само да ви кажа, че няма такова виждане на исляма, че тези, които се взривяват ще отидат в Рая - напротив, те ще носят отговорност пред Бога.
http://ikra.blog.bg/drugi/2009/09/29/dnes-horata-ne-poznavat-isliama.406150
http://ikra.blog.bg/drugi/2009/10/07/v-osnovata-na-terorizma.411335
http://ikra.blog.bg/drugi/2009/09/29/neka-obedinim-sili-sreshtu-terorizma.406135
Добре правиш, че на достъпен език разясняваш основни постулати на вярата си.
Четох в "Името ми е Червен" на Орхан Памук едно впечатляващо описание на смъртта (в цветове)...
