Ислям означава мир, сигурност и спокойствие. Затова ислямът винаги е проповядвал мир и спокойствие.

Мюсюлманинът е човек, който вдъхва сигурност и спокойствие на останалите, и не вреди на никого с думи и дела.

Ислямът порицава и се бори срещу този, който всява раздор, провокира насилието и терора. В много знамения на Корана и предания се повелява, че мирът е в основата на исляма. В основата на отношението на мюсюлманина към останалите хора също стои мирът. В една религия, в която сигурността и опазването на световния мир са основните принципи, войната е крайна мярка. Тя е като ликвидиране на появилите се микроби в едно здраво тяло и е защитна мярка.

Въпреки че войната е част от реалността и е била сред най-значимите събития в историята на човечеството и въпреки че се води съгласно определени правила, ислямът пак не я одобрява. Освен това в Корана се повелява, че “Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш” (2:191), с което ислямът насочва усилията си за предотвратяване на причините за възникване на неразбирателства, насилие, безредици и анархия, като за първи път е очертал толкова важните граници и принципи в това отношение.

Според исляма човекът е най-висшето творение, именно защото е човек. Свещеният Коран известява този факт по следния начин: “И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.” (17:70) След като е човек, независимо какъв – дали е жена или дете, възрастен или млад, бял или цветнокож – всеки е неприкосновен. Ислямът отдава огромно значение на човешкия живот. В много знамения и хадиси (предания) се споменава за петте най-важни за опазване ценности. Това са религията, душата, поколението, разума и богатството. Затова не може да се посяга на живота, честта, богатството и правата на човека, никой не може да бъде изгонен от родното си място, всеки има право да избира своята религия и е свободен. Тъй като ислямът окачествява човека като най-висшето същество, счита се, че убиването на един човек е като убиването на цялото човечество, а спасяването на един човек е като спасяване на всички хора (5:32).

Такова определение не е давано от нито една религия досега, от нито една модерна система, от нито една организация и комисия за човешки права. На човека се забранява да посегне дори и на собствения си живот, с който Всевишния го е дарил. Както човекът няма право да убива друг човек, така няма право и да се самоубива. Ислямът по категоричен начин е забранил самоубийството. В Свещения Коран самоубийството е забранено (4:29) и Пратеника на Аллах в много предания е повелил, че самоубийството е грях.

Ислямът забранява човек да посяга дори на собствения си живот

те не са истински ислямисти а фанатици . Фанатизма в никоя религия не е полезен, но за съжаление се среща в почти всички религии а в нито едно свещено писание не пише за такива форми на насилие и затова че трябва да се самоубиваме