Веднъж лъва, когато паднал здрача,

 

Изял до кокал вола на орача

 

И в топлия обор полегнал сам.

 

Орачът тръгнал посред нощ натам,

 

Излязъл из постелята корава

 

Да погледа вола що ли прави.

 

Щом до лъва спрял този сиромах,

 

Погалил го оттук, оттам без страх.

 

Лъвът помислил: „Туй магаре харно

 

За своя вол ме взе тук навярно,

 

Че през деня, от ужас изумен,

 

Едва ли с ласка ще се спре до мен?

 

Ще му се спука жлъчката, когато

 

Съзре за миг лицето ми познато!”

 

 

Мъдрецо, в същността прониквай ти,

 

Измама крият външните черти!...

 

prekrasna basnja

Измама крият външните черти
Подобно на вълка от басня друга
Лъвът си нрава не мени .
дори когато в ясли спи . . .

Благодаря за чудесната басня , като жива е !

наистина прекрасна басня

Ясно -ОСТОРОЖНО!:)))
Наистина много добра притча...
Хубав ден!:)

подобна предпазливост е присъща доста често. Размислих се за това как да не пропуснем кога лошото се е променило в добро.

Поздравления за баснята!
Весели празници!