Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2009 12:06 - ВИСОКОМЕРИЕТО
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 3454 Коментари: 8 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В един прекрасен слънчев ден Султан Мехмед Газневи излязъл на лов. На пътя му се появил елен, когото преследвал с часове върху своя кон. След известно време оставил гонитбата и препуснал към най-близкото село. Султанът бил ужасно изморен и целият облян в пот. Първия човек когото срещнал в селото било едно десет годишно момченце, което учтиво помолил:

- Синко, дай ми чаша вода, за да утоля жаждата си.

Детето рекло:

- Чичо, баща ми отиде да донесе вода и скоро ще се върне. Но вие седнете ей тук и си починете.

Султанът слязъл от коня. Момчето го настанило на тихо място, където не духало вятър. След това хванало коня му, който също бил облян в пот и започнало да го разхожда.

След като Султанът и неговия кон си отпочинали, момчето влезнало в своята колибка и донесло чаша вода.

Султанът се учудил:

- Момче, защо ме излъга! Нали ми каза, че тук няма вода и че баща ти е отишъл да донесе?!

Детето рекло:

- Аз не съм ви излъгал! Не казах, че няма вода, а че баща ми е отишъл да донесе вода, което е самата истина и той всеки момент ще се върне. Не ви дадох да пиете веднага вода, защото бяхте много изморен и имаше голяма вероятност да се разболеете!... Ето, баща ми пристига. Сега вече може да получите колкото желаете вода!...

В това време в селото пристигнали везирите и ловните другари на Султана, които го търсели.

Махмуд Газневи, който останал удивен от остроумието на детето, попитал:

- Как се казваш синко?

Момчето отговорило:

- Аяз!

Момчето било облечено по селски със стари дрешки, но в гърдите си притежавало несметно богатство. Султанът бил изключително радостен, че открил това съкровище.

Махмуд Газневи се представил на момчето и неговия баща:

- Аз съм Султана! След това се обърнал към бащата и продължил: - Искам да отведа това момче с мен. Ще го изуча и ще бъде мой другар!

Бащата на момчето рекъл:

- О, Султане мой, вярваме ти! Нека синът ми да дойде с теб.

Султанът се обърнал към Аяз:

 - Хайде, синко, качвай се на коня ми. Няма нужда да вземаш със себе си никакви вещи. Всичко необходимо ще ти бъде предоставено!

Тъкмо да тръгнат, когато момчето рекло:

- Извинявайте, Султане, но си забравих нещо, което е изключително важно за мен! Ще ми позволите ли да отида да си го взема?

- Хайде, отивай си го вземи и се връщай бързо! - казал Султанът.

Аяз влезнал в своята колибка и не след дълго се появил с един вързоп в ръце. Качил се на коня при Султана и поели към двореца.

В двореца Аяз бил обучаван, също така присъствал на беседите, които Султанът организирал. С всеки изминал ден умът на момчето се изострял, той ставал все по-възпитан и благоразумен. Султанът повече и повече се убеждавал, че не е сгрешил в своята преценка.

След време завистници започнали да говорят срещу Аяз, който напълно бил спечелил сърцето на Султана и дори му били поверени ключовете от хазната. Те кроили планове по какъв начин да унижат момчето, та да не бъде толкова близко със Владетеля. За целта разпространили слуха:

- Аяз краде от хазната!

Тези думи достигнали и до ушите на Махмуд Газневи, който много се огорчил. Помислил си: "Дали е възможно това?!" Изплашил се, че ако момчето дочуе тези упреци, ще се накърни неговото достойнство. Но как да бъде разрешен този проблем?! Султанът извикал при себе си хората, които разнасяли тези слухове и запитал:

- Защо смятате, че Аяз краде от хазната, имате ли някакви доказателства?

Те отговорили:

- О, Султане! Всички стаи в двореца са отключени, само неговата винаги е заключена. Откакто той е тук никой не е допускал да влиза в стаята му. Който държи постоянно стаята си заключена, значи крие нещо зад нея! Вие поверихте ключовете от хазната в неговите ръце, а в нея се намират толкова много ценности! Навярно краде от хазната и вещите ги крие в стаята си…

Така те отправили много тежки и сериозни обвинения върху момчето.

 

Когато човек не говори, той прилича на книга, чието съдържание не е показано на яве, тоест не е известно. Но щом проговори, съдържанието излиза на яве. За съжаление какъвто е човек, смята и отсрещния за такъв като него…

 

Султанът се зачудил какво да прави. Ако замълчал, все едно че прикрива престъпността. А ако претърсел стаята на Аяз, значи му нямал доверие и щял да го обиди. Но въпреки всичко, предпочел втория вариант, за да премахне възникналите съмнения. 

Един ден, докато Аяз бил извън двореца, Султан Махмуд извикал завистниците и им казал:

- Хайде, сега претърсете стаята на Аяз. Каквото намерите в нея от хазната, нека бъде ваше!

Набързо разбили вратата на стаята му. Завистниците през глава се втурнали да намерят ценните вещи. Ала какво да видят очите им! Стаята била празна. В нея имало само застлани на земята рогозка и нещавена кожа, а на стената висели тояга, грубо овчарско наметало и чифт цървули.

Заговорниците предположили:

- Навярно богатствата са скрити в пода!

И започнали да разбиват пода. Обърнали цялата стая с главата надолу, но така и не намерили нещо, което да принадлежало на хазната. Всички излезли унили и с наведени глави…

Когато Аяз се върнал в двореца, намерил счупена вратата на своята стая, а в нея всичко било разбито и разхвърляно. Щом младежът разбрал, че това е по заповед на Султана, той се успокоил. Султан Махмуд извикал Аяз при себе си и му казал:

- О, Аяз, извини ме, но чрез нахлуването в твоята стая изчистих съмненията касаещи твоята личност и затворих устата на клюкарите. В противен случай нападките срещу теб нямаше да спрат!

Аяз рекъл:

- Учителят има право да изпита своя ученик!

Султанът попитал за нещо, което много го учудило:

- Кажи ми Аяз, защо върху стената беше закачил овчарска тояга, наметало и цървули?!

- О, Султане мой! - казал Аяз, - известно ви е, че преди да ме доведете в двореца, аз бях само един овчар. Вие ме удостоихте с влияние и душата ми започваше да се възгордява. Но аз всяка вечер й казвах: "Не се възгордявай, ти си овчар и баща ти беше овчар. Не забравяй това само защото Султанът е добър към теб! Ето там са твоята тояга, наметало и цървули!" Така аз подтисках своята душа да не се възгордява, насочвах я да не гледа с пренебрежение хората, а да бъде в тяхна служба!...

 

Поуките от този разказ са много важни. Който е успял да ги улови, ще спечели добро както на този свят, така и в отвъдния. Помни, о, пътнико, че където и да бъдеш, какъвто и да станеш не трябва да се отклоняваш от своята същност. Дори да ти бъде дадена власт подобна на Хз. Сулейман (Пророк Соломон), бъди справедлив, не се възгордявай, изпълнявай своите богослужения и помни Всевишния където и да си. Пътят ти ще бъде осеян с трудности, въпреки това се труди и търси своята прехрана в позволените неща. Прехранвай се с пот на челото - не кради и не злоупотребявай. Знай, че от вярващия човек дори животните имат полза.

Мюсюлманинът е честен, владее както езика си, така и ръцете си. Той яде и дава на другите да ядат. Понякога не яде, а дава на другите да ядат. Той се облича и дава на другите да се облекат. Понякога не купува за себе си, а дава на другите да си купят!...

 

Да, такива са вярващите! Дано и ние да намерим своето място сред тях! Амин!




Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. irka66 - Страхотен постинг:)))))))))))))))))
27.12.2009 12:33
Колко мъдрост, поука и разум !!!
Поздрави!
цитирай
2. vmir - Всички пороци са резултат от възгордяването.
27.12.2009 12:53
Високомерието е един от първите резултати.
цитирай
3. sahajayoga - отново прекрасна притча
27.12.2009 20:06
благодаря ти за поуката мъдрецо
цитирай
4. tili - Гордостта е един от
27.12.2009 23:37
седемте смъртни гряха в християнството. Радвам се, че така е и в Исляма!
Прекрасна притча!!!
цитирай
5. miaa - Благодаря ти, Ikra, мъдрост и уп...
28.12.2009 00:47
Благодаря ти, Ikra, мъдрост и упование..
цитирай
6. hel - Чудна притча! Толкова е лесно да ...
28.12.2009 03:29
Чудна притча!
Толкова е лесно да се възгордее човек!
цитирай
7. orinavi - ..:))))
28.12.2009 11:01
Лесно се преписва притча. Притчата носи много скрити послания, не са само 1-2 скритите послания. За мене мъдрост е, да се направи притчта основа на Душевната и Духовна мъдрост.
Нали знаете онази приказка за лисицата и таралежа? ... - Лисицата имала цяла торба с хитринки, а таралежът само три хитринки имал... :))) . А пък аз си нямам нито една хитринка ... живо сираче съм си .... в мъдростта.
цитирай
8. анонимен - Истински постинг !
28.12.2009 11:09
Благодаря за написаното !
За мен винаги възгордяването е било признак на простотия , ниска духовност и несъвършенство на индивида ! Винаги е будело у мен чувства на съжаление към възгорделият се невежа .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 3825099
Постинги: 1031
Коментари: 8309
Гласове: 46102
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930