Издъхвало на бедуина псето

И той над него заридал в полето.

Попитал го там пътникът поспрял:

„Защо в сълзи си потънал цял?”

Отвърнал онзи: „Моят пес умира,

Сърцето ми от скръб не знае мира.

Той бе ми верен, тръгнех ли на лов,

Не спеше нощем и бе с взор орлов!”

„Какво му е? – пак пътникът попитал. –

Ранен ли е? чий прът ли е изпитал?”

А онзи: „Не, не беше той злорад.

Умира тук единствено от глад!”

„Търпи тогава – продължил човекът, -

Към теб ръката божа ще е лека.”

И с пръст посочил: „А в торбата там,

Какво ли пази възелът голям?!”

„В торбата ли? Месо и хляб се крие,

Че още дълъг път пред мен се вие!”

„Човече – кимнал пътникът с глава, -

Защо не го нахраниш от това?!”

Отвърнал бедуинът: „Ти си жалък –

В път без пари не ще намеря залък;

Как да не плача за добрия пес,

За сълзите пари не искат днес!...”

Ядосан викнал пътникът тогава:

„Бъди проклет с душата си лукава!

Ти си един напълно празен мях!

Та нали на теб е служил в скръб и смях!

Но ти си бил сто пъти по-нищожен,

За себе си щом тъй си разтревожен

И предпочиташ сълзите в беда,

Лъжливи сълзи са това, вода!

За мен са нищо те, защо да крия,

И не по-скъпо струваш ти самия!”

Много са ти хубави и притчите, които постваш и стихотворенията,също. Успех! Кой е авторът и кой преводачът?

ако храни кучето може да спаси живота му, но пък се повишава рискът и двамата да умрат по-късно от глад и жажда в пустинята. Единствено с помощта на информация за разстоянията може да се направи надеждна преценка.

Автор е Джеляледдин Руми.
Успех и на теб!

Но според мен тук проблема не са километрите, а състоянието на сърцето, на вътрешното убеждение. Струва ми се, че днес е такъв хала и на нашия народ! Някой ни оправя, друг иска да ни "спаси", трети...
Приятен зимен ден и заповядай пак!

Добре би било сърцето и разума да работят съвместно и да не позволяват на стомаха или други части да решават заради тях. Приятен ден!

:)
за много неща не искат пари,
не само за сълзите..

Поуката си струва размисъла...

странно ми се стори-бедуин и куче, не камила-
"корабът на пустинята" е камилата, тя сигурно е по-голям приятел за бедуина от кученцето....дали сме по-жертвоготовни към тези, от които повече зависим .....и дали изобщо иде реч за приятелство или е просто забавление.
"Та нали на теб е служил в скръб и смях!"-отстрани така изглеждат и двете - и приятелството, и забавлението.
със сигурност обърканите ми думи ще си останат ясни само за мен:))))

благодаря за добрата гощавка, ikra.
хубава и забавна вечер:)

Как може да се игнорира разстоянието, въпреки, че някои хора ще продължат да делят храната си с кучето, дори да е сигурно, че ще умрат от глад насред пустинята? Не прилича ли обаче това много повече на самоубийство, отколкото на саможертва заради приятелството? Правилно се чуди kundalini, а според мен приятелството между хора е качествено различно от приятелството между човек и животно, въпреки много по-големите очаквания и разочарования от него. Но е записано, че Бог е дал на човека да властва над всички живи твари и следователно ще бъде грях, ако човек се самоубие заради животно.

Но не смятам, че ако е нахранил кучето си, той е щял да умре от глад, защото е нямало такива признаци.
Пратеника Мухаммед е казал:
“Всеки ден, щом Божиите раби станат сутрин, два ангела слизат на земята. Единият казва: “О, Всевишни, прати за щедрия въздаяние!” А другият казва: “О, Всевишни, прати за скъперника гибел!”

и аз да трябва да избирам - моя живот или този на кучето, ще избера моя. Даже, ако се налага (изчислил съм, че храната и водата не стигат за завършване на пътуването, липсват ми средства за комуникация и т.н.) може и да изям кучето...
В случая се интересувам единствено от философското разсъждение.
Ако погледнем от гледна точка на логиката, има поне един НЕправ:
1. Ако все пак храната е достатъчна и човекът се презастрахова, значи той не е прав.
2. Ако е наистина недостатъчна, критикът ми излишно "си чеше езика".
Въпросът е, че данни липсват

В торбата ли? Месо и хляб се крие,
Че още дълъг път пред мен се вие!
;) Можеше да пожертва поне едно от двете.
Ала колкото и да спорим фактите са на лице...
Не се ли замисляте колко истина има в тази притча и колко е тя актуална в нашия живот.
Когато минавате по "Пиротска" закусили или нахранили се до насита, например в Китайския ресторант - обръщате ли внимание на просещите?! Подхвърляте ли по нещичко в кутийките на хората, които стоят с премръзнали ръце? Дааа, ето пренасяме се в нашето време и виждаме какво ни е дережето. Една фраза гласи: "Чета историята не като приказка, а за да не правя същите грешки!"

Това изразява най-добре мнението ми.
Що се отнася до просяците, на друго мнение съм, повлияно от няколко случки с такива. Почти не давам, защото за повечето това е професия, а за някои парите отиват предимно за пиячка.
Последно дадох на едни мургави "сурвакарчета" - все пак е традиция:))

Стихът отразява цялото ни общество

дето май няма ние да я ядем! :)

Това, което ни изяжда е егоизма. Всъщност ние никога не скърбим за ближния си. Скърбим за себе си и пропуснатите ползи от това. Така и бедуина скърби не че кучето му умира, а че вече няма да има такъв другар или слуга, това няма значение.

Отвърнал онзи: „Моят пес умира,
Сърцето ми от скръб не знае мира.
Той бе ми верен, тръгнех ли на лов,
Не спеше нощем и бе с взор орлов!”

Когато авторът разкрива причината за смъртта на кучето, се вижда цялата нелепост на ситуацията.
Има храна, но човекът мисли за себе си и дългия път, но някак пропуска, че пътят е дълъг и всичко може да се случи. Храната е нещо, което винаги може да изгуби, да го ограбят например. Че храната е нещо което е трудно съизмеримо с верността на кучето, което може да му спаси живота дори, ако се наложи, да го предупреди за опасност и дори да жертва живота си за това.

Такива мисли пробужда тази притча в мен.

I'm not easily impressed. . . but that's ipmressing me! :)

At last! Someone who understands! Thnkas for posting!

Kudos! What a neat way of tihknnig about it.

Wow! That's a really neat awsner!