Възгледът относно смъртта на един човек, който вярва във Всевишния и в съществуването на отвъден живот, и този на атеистите е много различен. За тези, които не вярват в Отвъдното, смъртта е безусловен край, едно изчезване. Вярващите обаче смятат, че смъртта представлява начало на вечния им живот.

Онези, които отричат съществуването на Отвъден живот, в повечето случаи не желаят да мислят за смъртта и дори не искат да говорят по този въпрос. Те скърбят за някой техен близък, който е умрял или е на смъртно легло, но никога не мислят за това, че един ден и техния край ще настъпи. В редките случаи, когато смъртта им дойде наум пък, единственото нещо, за което мислят, е как с идването на смъртта изведнъж ще изчезне цялото им богатство, имоти и престиж, с една дума всичко, което са спечелили по време на целия си живот.

Смъртта, която виждат като безкраен край, мисълта, че телата им ще изчезнат заровени в земята за тях е изключително мрачен и тягостен въпрос. Поради тази причина те предпочитат въобще да не мислят и говорят за смъртта. Това обаче въобще не е решение. Защото както е съобщено в Корана: „… За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (Сура Юнус, 49), един ден всеки човек ще умре.

Всеки един човек, който в момента живее на земята, с всяка измината секунда се приближава все повече към смъртта. Дали е повярвала или не, дали изпълнява заповедите и препоръките на Бог или не, дали мисли за смъртта или не, всяка душа, която в момента се намира на земята, един ден непременно ще умре и ще отговаря за делата си пред Създателя.

Колкото и да не искат да мислят за смъртта във всеки един период на живота си може би чрез новина във вестника, чрез погребална кола или внезапна новина от близък, Бог напомня на хората за смъртта.

Противно на отричащите, които избягват да размишляват над смъртта, за вярващите смъртта е средство за размисъл, чрез което съзнанието им става по-ярко изразено, разумът и съвестта им по-бистри. За вярващият размисълът над смъртта също така е и средство за повишаване на ентусиазма и копнежът им към Рая, за придобиване на чиста вяра и полагане на искрени усилия.

Истинският стремеж на всеки вярващ на земята е да бъде раб, от който Всевишния да е доволен, както и спечелването единствено на Неговото благоволение, милост и Рай. Разбира се, че за един човек, който има такъв стремеж и който се труди за постигането му, смъртта не е причина за страх и безпокойство. Точно обратно, за него смъртта ще бъде само причина за преминаването му в отвъдното, където се надява да получи най-доброто възнаграждение за това, което е направил на земята.

Нека да вярваме, да вършим праведни дела и да молим Всевишния да ни напътства!

първият път - още нямах деца
вторият път - имах деца
третият път - бях на място, където нямаше място за гроб
още имам неща за довършване - но вече знам, че на края на мъглата има нов път...

Всеки миг от живота е крачка, приближаваща ни към смъртта.

И аз се моля всеки ден да има повече любов, разбирателство и състрадание между нас, хората и
добри дела.. Когато отидем един ден в отвъдното да сме щастливи ,че сме били полезни тук и сега!
Благодаря ти за хубавия и мъдър постинг!

Всяго сбогуване е тъга дори когато си вярваш........

Нека и аз да кажа , че аз не се страхувам от Смърта.Знам , че ние умираме , поради свието несъвършенство.Бог е предвидил обаче , една награда - Вечен живот .Възкресението е онази възможност да бъдем върнати към живот .От Евангелията знаем какво правеше исус когато беше на земята - можеше да възклесява мъртви.Това беше един предобраз на това , което ще направи , когато започне да управлява над Земята.В праведния нов свят , ще има възкресение и това е добрата надежда за всечки , които обичат Бог и вярват в жертвата на неговия син - Исус Христос.Поздрав!

Got it! Thkans a lot again for helping me out!

I bow down hulmby in the presence of such greatness.

Now I feel sutipd. That's cleared it up for me

I bow down humbly in the presence of such graentess.