ПРОРОКЪТ НУХ (НОЙ)

 Изминали доста години от смъртта на Адам. Неговото потомство се намножило. Много неща се променили на земята, а що се отнася до завещанието на  Адам, то било забравено.

Измежду дедите на Нух (Ной) живеели петима праведника чиито имена били: Уад, Суаа, Ягус, Яук и Наср. Когато тези праведници измрели хората решили да направят в тяхна чест статуи с лика им, за да си спомнят често за тях и да се подбуждат по този начин към служба на Всевишния. Речено-сторено… Така били направени техните статуи.

Изминало доста време и тези, които направили статуите измрели, умрели и техните деца и останали внуците им. Тогава Сатаната ги подвел, като им нашепнал, че това са статуите на божества, които са полезни и силни срещу вреди, и че предците им са ги обожавали!..

По този начин той ги съблазнил и те започнали да обожествяват статуите.

Сатаната се подиграл с народа на  Нух, те пък  му се подчинили и станали войни от неговата армия, а в действителност те трябвало да се отвърнат от него, защото той им бил явен враг.                                                           

Нух бил най-великият човек в своето време. Той не бил владетел, ни лидер, нито пък най-богатият измежду хората. Неговото величие се състояло в чистотата на неговото сърце и съвест, и в стойността на идеите съдържащи се в неговия ум.

Нух от своето раждане е вярвал Бог, тоест още преди да бъде изпратен при хората като Пратеник.

Всъщност всички Пратеници са вярвали във Всевишния още преди Той да ги натовари с мисия. Например Ибрахим /Аврам/, който търсел Бог; Муса /Мойсей/, който вътрешно вярвал в Него; Мухаммед, който се усамотявал в пещерата Хира, където се отдавал на служба към своя Господ. Между другото, имало още нещо показващо величието на Нух – той винаги отправял благодарности към Създателя. Когато си лягал или ставал, когато се хранел или пиел, когато се обличал или пък събличал, влизал или пък излизал, той благодарял на Всевишния и бил признателен.

Така Всевишния избрал Своя признателен раб и го изпратил като Пратеник при народа му.

Между Адам и Нух (Ной) съществувал промеждутък от време 10 века.

Нух застанал пред своя народ и започнал да ги подканва:

- О, народе мой, служете на Всевишния! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден...

С това кратко и пояснително изречение, Нух разяснил на народа си кой е истинският бог, за смъртта и за съживяването след нея. Съобщил им за Съдния ден и за неговите мъки…

Нух обявил пред хората, че няма друг Създател освен Всевишния и че сатаната дълго време ги е подлъгвал, и че вече е дошло време да се сложи край на тази заблуда, в която те живеели. Също така им казал, че Бог е дал на човека достойнство, препитание и го е дарил с разум, и че да се обожествяват идолите не е нищо друго освен гнет, който задушава разума.

Хората го изслушали тихичко…

Неговото наставление им дошло като успокояване на човек, който е събуден чрез внезапно разтърсващ удар, с цел да бъде спасен от срутваща се стена, под която спи, и която всеки момент може да го затрупа. Може би този човек се е изплашил и въпреки, че направеното е било в негова полза, с цел  да бъде спасен, той се разгневил и ядосал.

Душата на злото съществуващо на земята също слушало и се страхувало, защото призивът на Пратеника застрашавал неговия трон.

След призива на Нух хората се разделили на две групи. Призивът оказал влияние върху сърцата на слабите, бедните и нуждаещите се. Той се отнесъл с милост към техните рани и мъки. Ала богатите, силните, големците и водачите гледали със студен и съмнителен поглед на неговия призив. И това било напълно естествено за тях, защото било в тяхна полза всичко да си остане по старо му. Затова те предприели война срещу Пратеника Нух.

В началото знатните от неговия народ обвинили Нух, че и той е само човек като тях. Те казали:

- Виждаме, че си само човек като нас!

Въпреки, че Нух не претендирал обратното и самият той казвал, че е човек, те отново му напомняли, че не е по-различен от тях.

Господът на световете е изпращал на земята за Пророци само хора, защото тя се населява от човеци. Ако бе населена с ангели, то за Пратеник навярно щеше да бъде изпратен ангел!

Войната между Нух и неверниците продължила. Режимът, който тогава властвал, смятал, че призивът на Нух ще угасне много бързо. Но когато видели, че призивът привлича бедните, слабите и прости занаятчии, тогава започнали своето нападение в друга насока:

- Виждаме, че те следват само най-презрените сред нас, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци! – казали неверниците.

След това пожелали да се споразумеят с Нух:

- Слушай, ако искаш да ти повярваме, изгони онези, които ти повярваха по преди. Защото те са слаби и бедни. А ние сме знатните и богатите от народа. И не е възможно да ни събере заедно с тях същия призив!

Нух внимателно изслушал неверниците от своя народ и разбрал тяхното упорство, но въпреки това се отнесъл добре към тях със своя отговор:

- О, народе мой! Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, щом й се противите? Не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Господ. И не ще прогоня онези, които вярват. Наистина те ще срещнат своя Създател. Ала виждам, че сте хора невежи. Кой ще ме защити от наказанието на Бог, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите? И не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Бог; нито, че зная неведомото; и не казвам: Аз съм ангел; и не казвам на онези, които са презрени във вашите очи, че Бог не ще им даде благо. Аллах най-добре знае какво имат в душите си. Иначе да съм от угнетителите!...

По този ясен начин Нух им разяснил, че Аллах го е дарил с Пророчество и милост. Но за съжаление те не виждали с очите си онова, което му било дарено от Всевишния. Всъщност Нух не ги принуждавал да му вярват, че е Пратеник.  Не желаел от тях никакво възнаграждение за своя призив и нямал да им бъде в никаква тежест. Той очаквал награда единствено от своя Господ, Който щял да го дари с благодеяние. Също така нямал право да прогони вярващите, защото като Пратеник имал знание и отговорности. И как е възможно да отблъсне и прогони някой, който щял да се срещне с Великия Творец като вярващ?!... Ако ги прогонел, те щели да бъдат  ищци от него пред Всемилостивия Аллах. В следствие на тяхната вяра Аллах щял да ги възнагради с блага, а поради това, че ги е отблъснал, той щял да получи наказание!... Ако ги прогонел кой щял да се застъпи за него и да го защити от наказанието на неговия Създател?!...

Нух стигнал до заключението, че народът му е невеж и затова искали от него да прогони вярващите.

Следва продължение...