По време на всеизвестния голям пожар в Юскюдар – Турция, дъщерята на един Паша, уплашена и разтревожена от нощния пожар се отдалечила от своя дом. Той бил обхванал цялото село и много къщи изгаряли и се превръщали в пепел.

Изплашеното момиче се изгубило и започнало да се чуди  какво ли ще прави само в тази тъмнина! А тогава все още нямало електричество както сега и навсякъде царял мрак. Изведнъж момичето видяло светлина от свещ в едно от училищата до Джамията, то погледнало през прозореца и видяло един ученик да чете книга. Момичето нямало другаде къде да отиде и почукало на вратата. Ученикът отворил вратата и попитал:

- Какво се е случило! Какво желаеш?

- Изплаших се от пожара и се изгубих! Цялото ни село изгоря, а сега е тъмно и не мога да намеря своята къща. Ако ми позволиш ще остана тук до сутринта, докато съмне! – казало момичето.

- Естествено, че ще ти позволя! Заповядай, там има легло, на което можеш да си отпочинеш и да се наспиш. Виждам, че си доста изплашена!...

Момичето се излегнало и веднага заспало. Ученикът пък продължил да работи върху своите уроци…

По едно време прокълнатият Сатана започнал да досажда на ученика:

- Хайде, какво чакаш?! От двадесет години за първи път имаш такава възможност. Виж колко е красиво това момиче!... – нашепвал му той.

Ученикът малко се замислил, после сложил пръст върху пламъка от свещ и пръста му изгорял. Тогава ученикът рекъл:

- О, моя душа! Ти не можеш да издържиш дори на пламъка от тази малка свещ, а утре как ще издържиш когато бъдеш изложен на огъня на Ада?

Това продължило чак до сутринта. Цяла вечер той се борил със своята душа и нашепванията на Сатаната.

На сутринта момичето се събудило и след като благодарило за гостоприемството, се прибрало в къщи. Разтревожените родители със сълзи на очи запитали:

- Как си мила?  Къде  беше до сега! Да  не ти се е случило нещо?

- Нищо ми няма, добре съм! – рекла тя и разказала за случилото се.

Бащата на момичето, който както вече споменахме бил Паша, отишъл при ученика, за да му благодари и да му даде малко пари. Но ученикът не приел парите с думите:

- Господине, аз не съм извършил нищо голямо. Всъщност, леглото ми беше свободно, защото аз си учех уроците и ги научих, а вашата дъщеря само пренощува тук!...

Но Пашата не искал да остави без отплата това добро дело и запитал:

- О, ученико! Кажи ми, защо са увити всичките ти пръсти на ръцете? Защо и как си бил подложен на тази болка!

Ученикът рекъл:

- Господине, аз не съм направил нищо за вас, всичко което съм направил е било за мен! Преди 20 години, аз дойдох тук от моето село с цел да изучавам Ислямската религия. Толкова години аз съм далеч от своите родители и вече изгарям от желание да ги видя. Тази година ще се дипломирам и ще се завърна при своите родители. 20 години се възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това!

Пашата целунал ръцете на ученика и казал:

- Синко! Ако ми позволиш, искам да извърша малка добрина към теб. Ела да живееш в моя дворец, ако желаеш бъди мой син или пък приеми за съпруга моята дъщеря!...

 

:)))

значение на моралните ценности.

Приятна вечер! :)

Strahotno e pouchitelnata istoriq=nastrapna mi kojata! Blagodarq ti! Leka vecher

Приятна вечер :)

Дано всеки получава заслуженото и нека е двойно когато е за направена добрина :-)

Винаги се случва така: когато Търсещият Духовно Просветление обзет от гордост реши, че е достигнал и последният връх - появява се изкушение... Именно борбата с него, вътре в нас, олицетворява преодоляване на изпитанието и победа на Доброто.
Победим ли злото в себе си - сатаната е обезсилен.
Хареса ми притчата. Спокойна нощ!

Къде я тази морална устойчивост сега? Добре е да се вслушваме в старите притчи, благодаря!

героят в този разказ сетне получил прозвището Дамат Ефенди, дамат = зет, да, кръгът на позволеното е достатъчно широк за да задоволи всичките ни потребности... поздрави

Благодаря, че отново ни провокира да се замислим за най- важните ценности в живота, тези за морала.
Нека си припомним, че най- голямата борба на човека, е тази със собствените му страсти. И който успее да подчини душата си, е спечелил най- голямата битка в живота си.
И да не забравяме, че Доброто винаги се възнаграждава.
Хубав ден, ikra!:-)

Както е казано: "Бог не променя един народ докато сам не пожелае да се промени"
Нека се стараем всеки ден да променяме по нещо в нас , за да се самоусъвършенстваме и да имаме полза както на този свят, така и в Отвъдния...
Лек ден :)

Съгласен съм с теб, че позволеното е толкова много - защо да посягаме към възбраненото и по този начин да попадаме в клопките на прокълнатия Сатана

Селям Hikma! :):):)

Радвам се, че успявам да накарам някого да се замисли, ако в следствие на моето напътствие бъде извършено добро, то се надявам и аз да бъда възнаграден в Отвъдното...
Да, най-голямата борба, за която Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни е предупредил, е борбата с нефиса (душата)
Благодаря ти за това, че ми гостува Хатидже :)
Нека Всевишния да те улеснява в извършването на добри дела! :)

Овладяност - това е поуката: така се предотвратяват много последици като обяснения, огорчения и какво ли не.

Защо имам чувството че си педагог :)

Възнаграждението е в това, да си в мир със свещените морални закони и в хармония със света! Колко хубаво е разказано! Благодаря...

Много хубавава случка с поучителна развръзка!

неустоимо изкушение към непознато момиче?!; този ученик май че е в началото на пътя, не в края:)
дано думите ми да не звучат цинично, не това съм искала, просто споделям как аз приемам разказа:)
и дори мога да добавя края/не се сърди, Икра:)/
....
Поканата на Пашата бе приета с охота от младия мъж. Любовта на младите била сравнима само със вълшебна приказка, дори зловещия пожар останал мил спомен/разбира се, само в техните сърца:)/
Поздрави, Икра!

Нашепванията на Сатаната са доста изострени към онези, които са тръгнали по правия път. Затова и напрежението у ученика е било такова.
Приятна вечер :)

Glad I've fnially found something I agree with!