Плаващ кораб се разбил в морето по време на буря и само двама от хората на него успели да доплуват до малко пусто място, подобно на остров.

Двамата оцелели не знаели какво да направят, затова решили, че нямат друг изход освен да се молят на Всевишния. При все това, за да разберат чия молитва е по-силна, те се споразумели да разделят територията помежду си и да стоят на противоположните краища на острова.
Първото нещо, за което се помолили било храна. На следващата сутрин първият мъж видял плодно дръвче на неговата половина от земята и той можел да яде от неговите плодове. Парцелът на другия човек останал празен.

След седмица първият се почувствал самотен и решил да се помоли за съпруга. На следващия ден друг кораб се разбил и единственият останал жив била една жена, която доплувала до неговата страна от сушата. От другата страна не се случвало нищо. Скоро първият оцелял се помолил за къща, дрехи, повече храна... Следващия ден, като магия, всичко това му било давано. Докато другия човек все още нямал нищо.

Най-накрая първият се помолил за кораб, за да могат той и съпругата му да напуснат острова. На сутринта той намерил кораб, закотвен на неговата страна на острова. Първият мъж се качил на борда на кораба със съпругата си и решил да остави втория на острова. Той считал другия човек недостоен да получи благодатите на Всевишния, тъй като нито една от молбите му не била приета.

Когато корабът бил готав да отплава, първият мъж чул глас от небесата, който проехтял:
- Защо оставяш  другаря си на острова?
- Благата са си само мои, тъй като единствено аз се молих за тях! – отвърнал първият. - Всички негови молитви останаха без отговор, ето защо той не заслужава нещо.
- Грешиш! – смъмрил го небесният глас. – Той имаше само една молба, която Аз изпълних. Ако не беше тя, ти нямаше да получиш нито една Моя благодат.
- Кажи ми! - рекъл човекът. – За какво се молеше той, та аз да съм му задължен?
- Той се молеше всички твои молби да бъдат приети! . . . . .
Както знаем, нашите благодати не са плод само на нашите молитви, но и на онези, които са се помолили за нас.

Пророкът Мухаммед казва: ”Когато някой се моли, нека не бъде само за себе си, а също така и за другите. Такава молба ще бъде приета.”

Прекрасна притча! Аз винаги се моля и благодаря на Бог за себе си, близките , приятелите и всички останали хора! Да са щастливи !
Благодаря ти за хубавия, постинг, Ikra! Бъди благословен!

Прекрасно, винаги успяваш да се докоснеш до сърцето!

Надявам се посланията ми за любов, уважение и толерантност да достигат до повечето сърца!

Винаги , когато посещавам храм
механично си се моля ,, Боже , дай сили на Българите най после ! Да се оправят на някъде !
Така ме е впечатлила България , че забравям да се моля за себе си и за близките , а само накрая благодаря Богу !

Пълното щастие не може да бъде само! Истинските хора са щастливи, когато и другите покрай тях са щастливи!
Страхотна притча - кара те да се замислиш, колко важно е да мислим и за ближния си и за другите въобще!
Поздрави!

Чедата на Адам едно са цяло-
от кал са сътворени по начало.
Една частица само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
човек да се наричаш - нямаш нужда.

Приятна вечер :)

Изключително силни думи!

Благодаря ти!

Дали ще помъдреем след всичко това?
Хубав ден:)

Винаги когато се моля за другите се чувствам пречистена! Благодаря ти за припомнянето.

когато аз казвам, че "благодаря за своето, и моля само за своето, не за чуждото добро, нито за лошото", имам предвид, че не пожелавам чуждото щастие, чуждото добро, а само своето, само това, което е за мен - заслуженото добро, и лошото....може би го правя, защото дълго време не просто се молих, а живях за чуждото щастие, за другите, за много други......до момента, в който осъзнах, че не това е пътя, и че първо трябва да обичаш себе си....
много добре си го заявила "Помислете И за другите".
Добрият човек, дори когато е нещастен може да бъде милостив, но не мисля, че може задълго да бъде такъв; дългите несгоди и нещастието понякога карат сърцето да загрубее; докато щастливият човек е милосърден винаги/или поне по-често:)/
Съдя по себе си, говорейки всичко , аз не съм пример за подражание:))

Поздрави !

има в тази притча! И интересно как човек, който има всичко и пак е изпълнен със злоба спрямо ближния си! А този другия човек е изпълнил закона на Любовта, който Исус ни показа: "Да възлюбиш ближния си както себе си!"

Поздравления,ikra!Не трябва да сме неблагодарници и егоисти.Не трябва да сме асоциални.трябва да сме по-загрижени за ближните си,защото не знаем какъв е Божият план.:)

Mnogo mudri prit4i razkazva6 i dokosva6 surazata!!
Prekrasen 4ovek si i se radvam,4e te ima tuk...

Ще се моля силно!

прекрасен постинг!
Благодаря, ikra!:-)
Мухаммед/ мир нему / е казал:
"Не е истински вярващ онзи, който не желае за брат си това, което желае за себе си! "
Това е една от най- висшите прояви на истински вярващия човек- да се моли за благополучието на ближния си. Но колко ли хора има такива?!
Заслужава си да помислим!
А за стихчето на Саади, нямам думи! Толко точно казано!
Поздрави!- Хатидже

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!:)
Празникът е за радост, но и за размисъл върху това, което ни се случва!
Той призовава доброто в нас да се събуди с по-голяма сила!
Да усетим прекрасния аромат на пролетта и да се заредим с нейното творческо вдъхновение!:)))

До сега никога не съм молил за себе си. Винаги за някой друг ! И винаги този някой друг ми се е отплащал единствено с горчивина. И въпреки това и до днес не съжалявам ,че съм го правил. Така съм чувствал нещата ,защото знам и нещо друго-дареното добро стократно ще ти се върне.Защото Бог е любов ,а не омраза !
Молех се да се върна не заради себе си ,а заради децата !
За чистите души ,за които трябва да се погрижа !

It's spooky how clever some ppl are. Thakns!

Touchowdn! That's a really cool way of putting it!

AFAICT you've coevred all the bases with this answer!

Thanks for shanrig. Always good to find a real expert.