Г-н Али бил едно бедно анадолско дете. Той бил вярващ гражданин. Придобил религиозните си знания от родителите си, посещаването на джамиите и прочетените книги.

Но прехраната го накарала да замине за Германия. Установил се в град Кьолн заедно със семейството си, на първия етаж на една триетажна сграда. Хазяйката му била християнка. Съпругът й бил починал, а синът й се бил отказал от нея, жената живеела сама и изпитвала мъката на самотата. В Германия децата почти винаги били такива. Намирайки работа, започвали собствен живот, изоставяли родителите си в старчески домове или ги отблъсквали, чакайки смъртта им. А онези, които не се примирявали с мисълта за "старческия дом", се опитвали да живеят, вземайки си котка или куче, които прегръщали вместо децата си.

Хазяйката била една от тях. Винаги сама, винаги без близки. Г-н Али я съжалявал, повтарял си, мислел колко е важно в исляма подчинението и уважението към родителите. Един ден, виждайки тази жена, охкайки, да се качва по стълбите, я съжалил и изпитал състрадание. След това казал на съпругата си:

- Тази жена е една възрастна майка. Нуждае се от грижи. Детето й, както много други, се е отказало от нея, което е жалко. Грижи се за нея, това е едно добро дело. И аз от време на време ще я посещавам, ще я утешавам, ако е нужно, ще й помагам.

Чувствайки същото съжаление и състрадание, съпругата му помагала на тази възрастна жена. Тя вече не била сама. Грижите, които синът й трябвало да полага, вече били полагани от едно мюсюлманско семейство, което я спасило от самотата. Някои хора им казвали:

- Защо се грижите за нея? - и ги упреквали.

Но г-н Али повтаряше известната поговорка:

- Прави добрини и ги хвърли в морето. Дори рибите да не разберат, Създателят знае за тях.

Минало време и хазяйката започнала да се чувства по-зле. Един ден, отивайки при нея, Али видял, че е спряла да диша и е починала. Веднага се обадил на сина й да дойде поне на погребението й. Отговорът бил:

- Не желая да виждам мъртво лице. Вие я погребете и не ме ангажирайте.

Така и станало. Г-н Али се заел с нейното погребение.

След известно време Али получил писмо за дължим данък от него. Когато отишъл в данъчната служба, казал:

- Има някаква грешка. Аз съм наемател, а не собственик на сградата, за да плащам данък.

       Чиновникът казал:

- Докато е била жива, собственичката на къщата е прехвърлила сградата на теб. Вече не си наемател в тази къща, а си неин собственик. Затова плати дължимия данък.

Това беше случката, която исках да ви представя. Разказвайки ми тази история, един мой приятел сподели:

        - Минавайки през Кьолн, ми показаха сградата. Една прекрасна триетажна къща в най-оживената част на града - и добави: - Прави добрини и ги хвърли в морето. Дори рибите да не разберат, Създателят знае за тях.

МОТО ЗА ДНЕС И ЗА ВИНАГИ -"Прави добрини и ги хвърли в морето. Дори рибите да не разберат, Създателят знае за тях."

Колко хубаво мото, нали :)

За един по-добър и приветлив земен живот :)

забравихме се ikra, станахме по студени и вдигнахме ръце срещу тези, които ни обичаха.. възпитанието ikra, загубихме ли го.. (кой е виновен - времето ли?!, живота ли стана по студен?!.. нека да е добро, пък ако ще и на вятъра да е )
усмихвам ти се..

Трябва всички да пожелаем и да работим върху това тези отношения, а и много други да бъдат на преден план. Морала, морала много липсва на днешното общество - и все повече се убеждавам, четейки някои постове (въпреки, че съм убеден че повечето, които пишат "глупости" го правят, за да се забавляват, стремейки се да забравят и да подтиснат усещането къде се намират и с какво се занимават).

Усмивки в този слънчев ден и да не изгориш, ей! :):):)

дори рибите да не разберат...

Поздравления!

Приятен ден :)

Хубав разказ...

Благодаря. Съжелявам, но не съм чел тази книга!

Приятна вечер :)

Хубав разказ, човечен, кара те да се замислиш...
За съжаление доброто не ни се връща така директно и скоро. Ако беше така, много хора щяха да правят добро заради възращаемостта (човешката природа е такава, иска веднага отплата).
Децата на господин Али обаче, израснали в Кьолн, дали не са попили същата онази култура, каращи немските им връсницици да зарязват родителите си?

Здравей rossasommer!
Доброто..., моята надежда и очакване е ако за извършено добро не получим награда на този свят, то непременно Всевишния ще ни въздаде в Отвъдното. Защото Всевишния не угнетява, единствено Той е най-справедливия, ала ние не можем да разберем мъдростта, която се крие зад случващите ни се неща...
Надявам се децата на г- Али да са били възпитани както подобава и те да се отнесът подобаващо към своите родители - той го заслужава :)
Приятен ден изпълнен с усмивки :)

Благодаря ти Икра, интересно и поучително.

"Прави добрини и ги хвърли в морето. Дори рибите да не разберат, Създателят знае за тях."

"Прави добро и ...забрави!"
"Похвалиш ли се с доброто, което си направил - Бог забравя..."
"Прави добро и го хвърли зад себе си!"

Хубава притча си разказал тук, благодаря!!!

Когато децата пораснат, особено след 20г. търсят себе си и се мъчат всячески да се откъснат от нас. Мисля, че след като мине този период, идва периода на преценката и те се връщат при нас. Разбират, че не ние сме пречката за тяхното израстване. Добре, че нашите деца не са като немските. А за доброто съм много съгласна. Ако правиш добро, и търсиш отплата, то не е добро, а сделка. Наистина много поучително. И аз благодаря!

Когато един син станал на 36 години казал.
Боже за последните 10 години баща ми колко поумня.

Hey, that post leaves me feeling foiolsh. Kudos to you!

I thank you humbly for sharing your wisodm JJWY

Kudos! What a neat way of tnhkinig about it.