Близостта на вярващите към Всевишния формира един морален щит срещу сатаната. Отдадеността пред Създателя, Неговото възпоменаване, знанието, че всяко едно събитие по земята е под Негов контрол и насочването към Него осигуряват на вярващите една важна нравствена сила. Сатаната постоянно прави опити, с които да намали тази нравствена сила на вярващите. Един от тези начини е да всява на човека друг „страх” освен богобоязънта.
Има една важна причина поради, която сатаната да използва това оръжие. Страха може да стане причина човек да загуби своя разсъдък, да прекрати връзката му с Бог и да стане причина за изчезване на неговото покорство. За един вярващ, който съхранява своята искреност, не може да става и дума за това. Сатаната въздейства единствено на тези, които имат болна душа, които нехаят, които временно или напълно са изгубили разума си. В един цитат от Корана е съобщено, че човек трябва да се бои единствено от Всевишния, така:
„Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!” (Сура Ал-Имран, 175)
За вярващите Земята е едно временно място за живот, където живеят обвързани към една съдба. И единственият, от който се боят, е единственият владетел на този свят и съдбата – Бог.
Невярващите от друга страна смятат, че света е безконтролно място, където се намират независими едни от други събития и хора. Сатаната лесно всява страх в сърцата на тези хора по една или друга причина. Вече всяко едно събитие, срещу което се изправят, според тях е мистерия с неизвестен край. От страх от смъртта, от бедността и страх за бъдещето си се привързват силно към безброй много идоли, вместо към Всемилостивия.
Внушението на „страх” на сатаната има сила и над хората, които живеят сред вярващите, но носят болест в сърцата си. Когато се изправят пред някаква трудност този страх, който ги е обсебил, спомага за излизане наяве на неханието, в което се намират.
Уповаващия се човек напълно се отдава на Всевишния и своята съдба. Напълно се очиства от страха и благодарение на смелостта, която му дава пълната му отдаденост пред Бог, не се страхува от нищо друго освен от Него.
Но тук не трябва да забравяме, че смелостта на вярващите е много по-различна от безразсъдната и неразумна смелост на невярващите. Това е чувство, което се поражда от пълната вяра в съдбата, от чувството на самоувереност породено от смирението пред Пречистия. Никога не може да бъде имитирано от невярващите. В Корана има множество примери на тази смелост на вярващите.
Например, когато Мойсей (мир нему) и хората с него, останали на тясно между морето и войската на Фараона, тези измежду тях, които имали слаба вяра помислили, че ще бъдат заловени и изпаднали в страх. Докато Пророка Мойсей (мир нему), казвайки: „Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” (Сура Шуара, 62), изразил своята смиреност и вяра във Всевишния. Магьосниците, които били заплашени от Фараона с отсичане на ръцете и краката им само за това, че са повярвали в Господа, са проявили същия кураж. Пророка Авраам (м.н.), който бил хвърлен в огъня, също не изпитал никакъв страх. „Вярата и смиреността” на вярващите, за които е разказано в сура Ахзаб на Корана, нараснали, когато се изправили срещу вражеските части. Защото внушението на страх на сатаната върху отдадените на Господа е безрезултатно. Както се съобщава в един от цитатите, сатаната „няма власт над онези, които вярват и на своя Господ се уповават”. (Сура Нахл, 99)
Благодаря за поправката, грешката е моя.
"Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила.
Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили!
Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас!
Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!"
Приятен ден и букет от усмивки :)
Не е възможно, той да бъде познат, за да бъде после обичан; трябва преди всичко той да бъде обичан, да бъде желан, да се почувства жажда за него, преди той да бъде познат.
Защото бог е неопределим. Да дадем дефиниция на бога, значи да го ограничим в нашия ум, тоест да го умъртвим. Опитаме ли се да го дефинираме, пред нас изниква небитието.
Всичко добро.
Вярата е вяра затова, защото не зависи от разума!
28.06.2010 03:20
Букет от усмивки и бъди!!!:)))
28.06.2010 06:30
28.06.2010 09:23
Страха е естествено чувство и спомага да се предпазваме благоразумно от опасности. Ако нямаше зло нямаше да съществува. Бог ни го е подарил срещу беззаконието. Смелостта е превъзмогването на страха въпреки всичко, когато се налага. Смелостта е част от вярата ни и увереността в силата на Всевишния.
Аз се боя, защото съм човек, но знам и съм уверен, че Господ бди над мен и ми помага и така ще бъде до края на този живот.
пп: хубаво е, че говориш за това ikra и за многото други неща.. думите учат, искам да ги чета и са ценни по мен.. (дори и тихи)
и още нещо
хубав ще е деня ти, нека..
:)
28.06.2010 11:27
Ала не мислете, че всички ще се съгласят с вас :) И то само на голи думи, без да са подплатени с .... нищо! Науката и религията не са в разрез, така че ако четете малко повече, все пак само Всевишния знае, но може да промените своето мнение :)
Приятен и спокоен ден на всички читатели :)
28.06.2010 12:20
Букет от усмивки и бъди!!!:)))
поздравления.
Букет от слънчеви лъчи, съчетан с капчици летен дъжд - нима и това не е благодат и мъдрост от Всевишния... :)
28.06.2010 15:24
Аз вярвам в Бог и в това, че Той управлява този свят. Добро или лошо, това което преживяваме е дар от Него. Погрешно е да се мисли, че всяко сполетяло ни зло е дело на Господ. Ние сме жители на Земята, а Всемира е безкрайно пространство от време, събития, творения и идеи. Нима можем да обхванем всичко и да го осъзнаем. Нима виждаме накъде вървим. За нас бъдещето е илюзия и надежда, че ще бъде нещо по-добро. Вярата и Бог ни отварят прозорец към едно измерение, което е недостижимо за нас. Бог движи умовете на хората, като ги насочва, за да открият същността на нашата Вселена, смисъла на нашето съществуване. Бог е радетел на познанието. Човек пречупва Неговите откровения и насажда страх у хората, като измисля специални спасяващи норми на поведение, повечето от които раждат омраза, геноцид, инквизиция. В името на Бог или на каквато и да е идея може да се извършат и са извършвани страшни неща. В името на науката са извършвани страшни експерименти.
Аз вярвам в Бог и се уповавам на Него, но не отхвърлям достиженията на науката, защото те са полезни ако не се използват със зла умисъл.
Горещи усмивки и се огледайте, всичко сочи Неговото съществуване! Нима вие още се съмнявате?!...
25.05.2011 06:10
25.05.2011 07:09
25.05.2011 09:46
25.05.2011 14:08