Бих искал да кажа, че градителите на религиозна толерантност са повече от рушителите, но ще излъжем. А и колко по-лесно  би било, ако нямаше рушители и всичко беше идеално, ако всички хора живееха в разбирателство, независимо от религия, етнос или раса. Но уви, има пречки, които за съжаление винаги ще съществуват.

Ще споменем някои от тях. Първата и може би най-важната е високомерието. От своя страна то разпростира корените си и достига до присмиване, пренебрегване, а от там преминава в гняв и недоверие.

Една мисъл гласи: “Силен не е този, който използва груба сила. Силен е този, който владее гнева си.”

Гневът е главня от  загнездения огън в потайните кътчета на сърцето. Той е скрита жарава под пепелта. Излиза наяве чрез високомерието, спотаено в сърцето на всеки лицемер. Всъщност един такъв човек никога, дори и веднъж в живота си не се е замислял сериозно за религията. Той вероятно никога не се е замислял върху въпроси като: “Каква е целта на живота? Защо съществувам? Защо съществува понятието религия?...”

Осведомени ли сме за факта, че невежото общество, в което живеем, ни пречи да отговорим на тези съдбоносни въпроси, като ни заангажира с други такива като: “Какво ще ям довечера? Коя дреха ще облека утре?” или “Какво мисли тя за мен? Какво ще му кажа?” За съжаление това не показва нищо друго, освен едно безкрайно невежество, макар да твърдим, че живеем във века на информацията...

Бихме искали да вярваме, че рушителите винаги ще бъдат побеждавани, както доброто побеждава злото или любовта – омразата. Казано е: “Справедливостта е наместник на обичта. Използва се, когато обичта я няма.” Дори и да не обичаме даден човек, поне от човешка гледна точка  му дължим да сме справедливи към него. Ако застанем пред огледалото на съвестта и погледнем към себе си и народите, с учудване ще забележим, че в сравнение с Вселената сме много малки и незабележими, като точки. В сравнение с останалите хора ние нямаме превъзхождаща страна. По сътворение с тях сме равностойни, по произход сме братя и сестри. За да има една свободна и толерантна обстановка трябва хората с различни религии, език и култура да живеят под един покрив с прошката, обичта, скромността и по този начин ще бъдат облагодетелствани със знание, здраве и длъжност. Само че прошката се нуждае от добро сърце. Сърце, което да може да съчувства и да бъде великодушно в момент, когато има силата да навреди и отвърне със зло.

дори да е много провинен.

Хората три вида са за мен –

по-добър, по-лош и равен на мен.

По-добрия умея да ценя, щом правдата

изрича, аз следвам я неотклонно

Ако сгреши този, който ми е равен –

аз бивам благосклонен!”