Видях веднъж, обвити от тревата,
куп рози пръскаха си аромата.

Попитах я: “Как имаш доблестта
да бъдеш редом с нежните цветя?”

“Млъкни – тревата рече и заплака –
да чуем волята Всевишна сякаш. –

Какво, че нямам красота и цвят,
нали раста в Неговия свят?”

Аз роб на Бог съм, роб ще си остана,
нали съм храненик на милостта му.

Дори да нямам никакъв талант,
опора в него търся. И гарант.

Това, че нямам злато и имане,
не значи – вярата ми да престане.

Той знае изхода и не греши,
и с вяра своя роб ще утеши.

Обичат, знам, добрите господари,
свободни да са робите им стари.

О, Боже, със великолепието ти
на стария си роб сега прости.

Ти тръгвай, Саади, и без тревога,
към храма божи с вярата си в Бога.

Нещастникът от този път страни,
но никъде не стига, запомни.

 

Ооо, това е чудесно!
Поздрави!

" Във вражите очи доброто
изглежда като най-голям порок ,
тъй Саади е като роза ,
но на врага в окото -- е трън жесток ."
- - - - -
Поздрави !

Интересна вметка :)
Успех!

Hey, that post leaves me feeling folosih. Kudos to you!

Thanks for sahring. What a pleasure to read!

Thanks for shanirg. Always good to find a real expert.

That's really thninikg out of the box. Thanks!