Програмният продуцент звънеше на директора на телевизията:

– Господине, обадиха се от Комисията, предупреждават ни, че филмът, който върви в момента, съдържа непристойни сцени. Какво ще наредите?

– Остави Комисията, бе, братко – ядосано отговори директорът. – Сядай удобно на креслото и гледай филма. Да не се бъркат в личните ни права!

Продуцентът се обади отново по средата на филма.

– Господине, получаваме обаждания от различни фондации – каза той. – Оплакват се, че филмът, който върви в момента, разваля морала на младежите и ги тласка по грешен път. Какво ще наредите?

Директорът отново отговори ядосано:

– Абе, да не се бъркат в личните ни права – повтори той. – Ние също имаме деца. Дори моята дъщеря в момента гледа този филм заедно с приятеля си.

Продуцентът се обади отново в края на филма:

– Обаждат се от полицията, господине – каза той. – Дъщеря ви е била изнасилена от приятеля си. Какво ще наредите?

Хората не са свикнали да се съобразяват със случващото с другите,
за което те самите стават причина.
Интересува ги само онова, което касае самите тях. 
Но нека помним, че последиците много често засягат и самия подстрекател или извършител на деянието...
Кой днес работи върху изграждането на морала, етиката, добросъседството...
По телевизията, радиото или може би в училище?!...
Тези "институции", които трябва да възпитават доброто и човешкото у индивида
май не успяват... 

Вие как мислите?
 

Липсата на коментари направо ме потресе!
И нима трябва да оставим на институциите да възпитават у нас доброто и човешкото?
Единствено когато ни засегне лично, бедствието ще бъде почувствано от нас.
Тогава разбира се е късно. И как да оставим животът да живее чрез нас и да не се плашим, когато се преобърне с главата надолу? И как да съхраним увереността, че това което ни се случва е за наше добро?
Трудно е да си човек.
Amani