Беше обикновен делничен ден и съпругът й беше на работа. След като приключи домакинската си дейност, Салма бързаше както винаги да помогне на съседите си, днес искаше да изпере дрехите им. Приятелите й се изненадваха от това, че тя не щади себе си, а тя винаги им казваше:
- Едно добро дело на ден държи дявола далеч. Стремя се да правя по една добрина всекидневно, надявайки се, че тя ще премахне грях от Книгата на Живота, който може несъзнателно да съм извършила.
Една неделя съпругът на Салма каза:
- Може ли да се повозя с теб днес, когато отиваш да пазаруваш в бакалията?
Салма беше очевидно изненадана, но тя не го попита за причината за тази негова молба, а каза:
- Разбира се, защо не, така ще можем да прекараме известно време заедно, тъй като ти си постоенно зает!
И така Салма и съпругът й излязоха и прекараха целия ден заедно. Когато се върнаха вкъщи и оставиха покупките, Салма благодари на съпруга си затова, че е бил така добър да отиде с нея.
Той отвърна:
- Салма, истинската причина, поради която дойдох с теб е, че ти винаги казваш на хората да правят поне едно добро дело на ден, като да ядеш по една ябълка всеки ден, за да държат шейтана настрана. И така аз те помолих да те придружа, просто за да видя колко добре се държиш с хората всеки ден.
Салма попита смаяна:
- Защо?
- Защото исках да видя как извършваш добрините и исках да разбера дали правиш това, което говориш. И повярвай ми, никога няма да се осъмня отново в думите ти.

Той продължил с думите:
- Когато потеглихте с буса, ти остави колата срещу нас да мине първа, като наблюдаваше да не идват други коли отзад, ти даде знак на шофьора да тръгва.
- След като стигнахме до знак “СТОП”, ти направи жест с ръка на хората да пресичат улицата, като по този начин ти ги закриляше, поне докато си спряла на знака, тъй като много шофьори не ги е грижа за хората, те просто искат да им отнемат предимството.
- На магистралата ти подаде сигнал на камионите с ремаркета, когато ги пропусна да се престроят и намали, за да им оставиш дистанция докато сменят платното за движение, като каза, че те гонят разписание, докато ти имаш цял ден.
- Когато пристигнахме на паркинга на супермаркета и ти си намери място, някой друг те изпревари и ние трябваше отново да изминем цялото разстояние. Ти не се ядоса нито веднъж. Само каза: ”Нищо, може би той има болни крака и се нуждае да спре по-близо.” И се засмя.
- Когато стигнахме до входната врата, ти я отвори и пусна възрастна двойка, като каза: ”Красивите преди възрастните.”
И така, когато преброих 25 добри дела, аз спрях с броенето, тъй като около твоята една добра постъпка се завъртат още много други. Не можех да повярвам; ти си толкова мила и аз съм сигурен, че от Божията книга ще изчезне всяка твоя грешка. От сега нататък аз също ще върша по едно добро дело на ден и никога няма да се съмнявам в нищо, което ти казваш, че правиш.
Салма се усмихна и каза:
- Добротата е като кутия с шоколадови бонбони, когато отворя кутията, никога не мога да изям само един бонбон. Аз изпразвам кутията! Ето защо въобще не ги купувам, кутията свършва още същия ден. Но аз така съм свикнала да бъда мила, че дори не забелязвам, че го правя. Просто аз обичам себеподобните ми човешки същества. Само следвам съвета на Фатима (р.а.), която е казала: ”Помогни първо на съседа си, а след това на себе си.” В Свещения Коран се казава:
„Не ще се сдобиете с праведността додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.” (3:92)

„И дават храна - въпреки че и те я обичат - на нуждаещ се и на сирак, и на пленник.” (76:8)
 

свято послание носят думите ти...
Да бъде...

Спокоен ден!

В ежедневието, в елементарното общуване наистина можем да бъдем добри всеки ден. Казвам топла дума дори на котките, сгушили се под топлия двигател на някоя току-що спряла кола, или на бездомните песове, протягащи се на трамвайната спирка до нас. И виждам някаква благодарност в очите им, че са забелязани... Но как да не изръмжа в душата си, когато млади хора са седнали на местата за възрастни, инвалиди, бременни, майки с малки деца? И не стават! Или вдигат невъобразим шум. Или сядат напреко, проточили джолани на пътеката. Как да не ми стане мъчно, когато паркирам или излизам от паркинг и някой бързак , появил се изневиделица, започне да ми бибитка, че му преча? Или, недай си боже, взема страната на истината и справедливостта в някакъв обществен спор, като се опирам на професионалния си и житейски опит... В заключение, приемам розата за символ на нашето поведение всеки ден, но без да кастря бодлите. Простете ми.

няма как да си добър, ако не правиш добрини- те са дребни, но важни
Приятна вечер.