"На този свят живей като сиротен. Или бъди като пътник. Смятай себе си за един от изселилите се в отвъдното [още преди да умреш]."

Ето изказване от три изречения. Това са най-лаконичните и най-смислени думи, с които могат да се опишат праведността и издигането до Всевишния, както и спазването на равновесието между този и отвъдния свят... 
 

Дори да има по-лаконично слово от споменатото, без съмнение то пак ще принадлежи на Пророка.

И без друго човек е сиротен на този свят. Както е казал Мевляна, човек е като ней (вид флейта, изработена от тръстиково стъбло), откъснат от своя корен. И понеже е останал далеч от истинския си покровител, той вечно стене. Това негово стенание продължава цял живот...

Човек е като пътник на този свят. Неговото пътуване започва от света на душите, преминава през майчината утроба, продължава със земния живот - период на детство, юношество и старост, - след което се отива в гроба, а оттам пътя води или към Рая, или към Ада. Но доколко човек осъзнава факта, че е пътник на този свят? Ако индивидът възприема съществуването си на света като пътуване, той ще върви по своя път, без да се спъва, залъгван от земните изкушения, които не носят никаква полза, а само затрудняват вървежа.

Ако човек не смята себе си за един от обитателите на задгробния свят или, както казвали хората преди нас, "да умреш преди да си умрял", ако не прилага това правило в живота си и не се ръководи от него в действията си, е невъзможно напълно да се предпази и избави от лукавството и коварството на сатаната. Да, човек трябва да обуздае страстите си и да умре в материален смисъл, за да възкреси духа и съвестта си. И без това не са ли жалки хората, смазани от плътските си желания, които обвързват всичко с материалното?

 

както е казал Мевляна... и без друго човек е сиротен на този свят...
толкова мъдрост... в няколко думи... дълбоко ме докосна...
и мелодията влезе в сърцето ми... и този дъжд...

човек сам идва на този свят,сам го пресича,и сам го напуска...
Има едно стихче,което аз много харесвам../не зная автора кой е/:

"Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме.
И пак си тръгваме сами оттам,
но взели своя къс обичане."

Точно това е границата на края на 2012 година! Материално - духовно: едното е излишно!
Много красив постинг...

По-скоро не че едното е излишно, а трябва да има баланс - материални нужди и духовност.
Възбранено е трупането на състояние за сметка на останалите, вземането от ръцете им техния насъщен хляб, опорочаването на общочовешките морални ценности...
Спокойна вечер :)