Следното писмо било подхвърлено в амбулаторията на голяма университетска болница. Макар самоличността на автора да е неизвестна, съдържанието му е адресирно до всички работещи в областта на здравеопазването



До всички служители  в това заведение   Когато днес вземете някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега.

Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата „Благотворителност". Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в графика, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет „без спонсор", защото нямаше здравна осигуровка.

Видях един слаб човек да застава на опашка и в продължение на пет часа да бъде разиграван от една система от нервни чиновници, изтощени медицински сестри и недостатъчен бюджет, които безмилостно ограбват и последните му запаси от достойнство и гордост. Останах смаян от това, колко безразлични са вашите служители, как въздишат и пъшкат, когато пациентът не им показва нужния формуляр, как небрежно обсъждат проблемите на други пациенти в присъствието на случайни хора, как разговарят за обедната си почивка, която ще прекарат „далеч от този ад за бедняци".

Баща ми беше само един зелен картон, един номер, който само задръства бюрото ви през работния ден; пациент, който се налага да попита втори път за указанията, които първия път са му били дадени механично. Но, не, това всъщност не е моят баща. Това е, което виждате вие!

За вас обаче остава тайна, че от 14-годишен той е великолепен майстор на мебели, човек с творческа професия, с прекрасна съпруга, четири вече отраснали деца, които му гостуват често, и пет внука, и още двама на път - и всички смятат, че техният дядо е най-велик. Този човек е всичко, което един баща би трябвало да бъде - силен и твърд, но и нежен; малко грубоват, селско момче, но и уважаван от изтъкнати хора в бизнеса.

Той е моят баща, човекът, който ме е отгледал в трудни и добри времена, омъжил ме е, държал е децата ми при раждането им, пъхал е 20 левова банкнота в шепата ми, когато времената са били трудни, и ме е утешавал, когато съм плакала. Днес ни казаха, че не след дълго ракът завинаги ще ни раздели с него.

Може би ще кажете, че това са думи на скърбяща дъщеря, която иска да ви уязви поради безпомощност при мисълта, че ще изгуби близък човек. Няма да отричам. Но ще ви помоля да не пренебрегвате думите ми. Никога не забравяйте, че зад болничните ви картони стоят живи хора. Всеки картон представлява определен човек със собствени чувства, биография и живот, които вие с думите и действията си сте способни да промените за един ден.

Утре на това място може да се окаже ваш близък - роднина или съсед - който ще се превърне в номерче, в зелен картон, име, което ще отметнете с жълтия си маркер като пореден случай за деня... 

Умолявам ви да възнаградите следващия човек, когото ще посрещнете, с мила дума или усмивка, защото той е нечий дядо, съпруг, съпруга, майка, син или дъщеря - или просто защото е човешко същество, създадено и обичано от Бога, също като вас!... 




     

Утре на това място може да се окажат те...

Ако си платежеспособен - внимание ще ти бъда отделено колкото е необходимо. Но ако разчиташ на здравната си осигуровка... тежко и горко!

Преживяла съм два пъти тази обида... болезнена за близките и за децата!
Всеки път си повтарям че докторите са просто администратори които - добре или зле си прочитат условието за да си решат и напишат домашното. Само един лекар в моите тежки клинични контакти си написа и реши домашното ...Тя се казва д- р К. Гърбева - ревматолог , не се притеснявам да напиша името й ! Тя просто направи това което трябва - ни повече ни по- малко, но името й ще остане написано със светли букви в моето съзнание!

при положение,че бяхме здравноосигурени,и направихме половината от
необходимите изследвания платено,то просто на нас се гледаше като на предмети,
на поредния брой,който минава на конвейера,просто не зная дали системата е
сбъркана,но хората работещи там отдавна са престанали да бъдат хора,по-скоро
някакви бездушни роботи,превърнали са се на машини за печелене на пари от мъката и болката на тези,които са имали нещастието да се разболеят,както и
да се подиграват с тях,и с техните близки.
Такива "хора"-роботи заслужават единствено и само съд и отнемане на правото да упражняват тази професия.Не зная,но си мисля,че Хипократовата клетва е просто един ненужен лист хартия,без никаква стойност.
Има лекари и лекари...лекари по диплома,а лекари по призвание.
За съжаление втората категория е изключително малка и се губи на фона на общата,бездушна маса.Сори,но...не мога да говоря безпристрастно за това.

От два месеца съм в тая въртележка. Не знам дали ще ми писне някой ден и ще ви разкажа една умопомрачителна история за алчносдтта и унижението.

как след толкова нелепа ситуация тъй кротко, богобоязливо дори, съобщаваш какво се е случило.
Преживях подобно нещо преди 4 години в провинцията. Случаят съм описал в друг коментар по-подробно. Ше го намеря и ще създам отделен постинг. Закарват ме с частна кола в спешното, тъй като ми отказаха по телефона линейка. Докато намеря превоз, положението стана нетърпимо. Как не катастрофирахме по пътя от бързане, не зная. "Купихте ли си от аптеката, каквото ви казахме?!" "От болки нищо не разбрах. И аптеката не зная къде е. Моля ви, помогнете, после ще купя 10 комплекта. Препречиха пътя, не ме пускат.Разбутах ги и отидох в дежурния кабинет. Вече треперех, втрисаше ме, умирах от напрежение в бъбреците, щяха да се пръснат. Принудиха се да ми сложат катетър, но междувременно извикали полиция. Двама. С кола и синя лампа. А бензин за линейката няма. Момчетата бяха мирни. С очите си видяха какво значи тежък случай... Това е! Не само пчелите и врабчетата ще умират. И ние ще ги последваме. Ще измрем като мухи. Защото това не е вече общество, а паплач. Алчна, отворила паст като хипопотам!
Прощавай, как ще заспя след като си припомних целия ужас, не знам. Съчувствам на татко ти. Не бива така обидно да си отидем от тоя свят, в който не съм сигурен, дали е останало нещо свято. П. В.

Справедливо е да се отбележи, че ако човек от този персонал започне да приема лично всяка здравна драма, той неминуемо бързо ще полудее. За тези хора спокойствието и безпристрастието са просто задължителни...Но здравите нерви не бива да отключват цинизма и безразличието. Безпристрастен не значи непукист, а спокойствието не изключва човещината.
Уви, алчността не е отминала и тази, иначе благородна дейност!:(

"Справедливо е да се отбележи, че ако човек от този персонал започне да приема лично всяка здравна драма, той неминуемо бързо ще полудее." Това е абсолютно сигурно, но не за това става дума, поне в моя случай. Оказа се, че имат на склад катетри и торбички - 10 лева комплекта. Ако аз не бях нахлул в дежурния кабинет, разбирате ли, че щях да пукна като куче пред входа на заведението, на самите стълби?! И ако имах пищов, ей Богу, щях или аз да се гръмна в слепоочието или тях да ги изпозастрелям. Единият от прадядовците ми (по майчина линия) се е обесил по същата причина, защото не е имало кой да му помогне. Не е изтърпял болките... Толкова силни са били.

Да, има и много читави лекари - ЛЕКАРИ подчертавам!...
Спокойна вечер!

А които не могат да си позволят да плащат, какво - да мрат ли?!
Има много теми, по които би било добре да се дебатира и да се говори. Лошото е че на народа му се хвърли малко пепел в очите и той забравя за всичко. Тези дни на мейла си получих петиция за намаляване на ДДСто. И тогава се замислих. Какви ли не протести видяхме през последните месеци, но не чух някой да спомене за това ДДС, което е навярно "най-НИСКОТО" в европейския съюз :) Нали така ни успокояват - сравнявайки веднага с европа - без да споменават заплатите. Интересно какво ни очаква за в бъдеще. Или по точно какви ли още експерименти ще ни приложат :) ЗА ДА НИ ОПРАВЯТ и да започнем да приличане на истински европейски граждани с реформирано здравеопазване и социална култура - каквото и да значи това :)
Спокойна вечер!

Очаквам разказа ти. Дано да има и положителни нотки в него...
Лека вечер!

Знаеш ли, обществото ни е болно! Дотолкова е болно, че всеки който може го тараши. Изцежда го до дупка - материално и духовно. Дано да се намерят морални хора, които да повдигнат смазания дух и чест на трудолюбивия българин. Но и самите ние трябва да се променим. Стига сме обвинявали всеки и всичко, че са ни виновни за положението ни. Мисля че трябва да търсим проблема в самите нас. Та не са ли лекарите, банкерите, политиците хора от нашето общество? Те са хора от нашите маси...
Спокойна вечер! :)

Спокойна вечер! :)

Трябва ни малко по силен морал и душевна хармония. А желаейки промяна - най-добрият начин е да започнем от себе си, като предадем тази положителна енергия и на обкръжението ни.

и трогателно... може би трябва да се разпространи във
всички медицински заведения... и защо ли се сещам сега, но нали...
тези хора преди да облекат бялата престилка изричат Хипократовата
клетва...... а тя е свещена...

Навярно ще се повторя, но всичко случващо се край нас е въпрос на манталитет, култура и душевна бедност...
Приятен ден :)