Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2013 17:49 - Кой кого и защо разплаква в България?!....
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 6642 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 06.07.2013 17:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
След близо двегодишно протакане, на 28 май тази година Комисията за защита от дискриминация най-сетне се произнесе по делото на Сайде Мехмед, момичето от Западните Родопи, което бе отстранено от училище заради избора си да носи забрадка. Накратко историята на тогава 15-годишната ученичка е следната – дълбоко религиозното момиче, което се стреми да следва каноните на избраната от него религия, поставя забрадка върху главата си, както повелява ислямът. Ръководството на училището, в което учи Сайде – Основно училище „Пейо К. Яворов” в с. Горно Краище, Благоевградско, реагира и приема разпоредба, според която „ученикът няма право да изразява чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принадлежност”. Според родителите на Сайде този текст от Правилника за дейността на училището е приет „целенасочено” заради тяхната дъщеря. Няколко дни по-късно Сайде е принудително отстранена от учебни занятия със заповед на директора на училището. Заради отказа да свали кърпата от главата си тя е изключена от образователния процес въпреки неговия задължителен характер.
 

 

image

Днес момичето от Горно Краище учи в частно ислямско училище в Момчилград. Родителите й Хатидже и Мехмед Мехмед разказват, че избрали това училище, тъй като не успели да намерят друго решение. „Където и да отидем, навсякъде ни отхвърлят. Всеки се страхува, никой не иска да поеме риск. Сайде е пълна отличничка, тя иска да учи в София. Следващата учебна година ще бъде в десети клас и много се надяваше решението на Комисията за защита от дискриминация да й позволи да се премести да учи в столицата. Имахме надежда, че комисията ще се произнесе още през учебната 2011-2012 г., когато заведохме делото. Надявахме се, че то ще бъде разгледано максимално бързо и приоритетно, тъй като тогава Сайде завършваше осми клас и знаехме добре, че ще й е трудно да си намери училище. Във всяко общинско или държавно училище тя би се изправила пред същия проблем, ако няма решение на Комисията за защита от дискриминация в нейна полза. Делото обаче се проточи ужасно дълго.”

Производството пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е квазисъдебно производство, уточнява адвокат Йорданка Бекирска, която е пълномощник на родителите на Сайде Мехмед. Съществуват множество разлики между производството, което се води пред КЗД, и съдебното производство. Основната разлика е, че като специализиран орган от правораздавателите на КЗД се очаква да имат специални познания в областта на дискриминацията, което би трябвало да означава, че те са изключително сензитивни по отношение на проблемите, с които са сезирани. Повечето хора вярват, че комисарите биха разпознали дискриминацията по-лесно и поради това често повдигат оплакванията си пред тях. Наред с това има и другата основна причина, поради която жалбоподателите предпочитат КЗД пред съда – очакването им за бързина на производството. В Закона за защита от дискриминацията са разписани сроковете, в които следва да бъде проучена и разгледана жалбата след нейното депозиране. Законът предвижда проучването да се извършва в срок до 30 дни, докладът и насрочването на заседание в 7-дневен срок, а решението да се произнася не по-късно от 14 дни след провеждането на последното заседание.

Това са законовите разпореждания, практиката обаче показва, че производството пред КЗД продължава доста по-дълго. В случая със Сайде Мехмед решението бе чакано повече от 6 месеца. Това провокира множество предположения за причините, които са довели до забавянето. Според адвокат Бекирска казусът на момичето от Горно Краище е поставил правораздавателите пред дилемата дали да решат преписката в унисон с нормите на закона и да признаят, че по отношение на Сайде е била извършена дискриминация, или да постъпят властоугодно и да постановят, че правото на равно третиране не е било нарушено.

Дългоочакваното решение на КЗД от 28 май тази година разкри, че макар и призвани да предотвратяват дискриминация и да осигуряват равенство на възможностите, членовете на комисията всъщност са избрали властоугодното поведение, въпреки че законът конституира институцията, която представляват, като „независим специализиран държавен орган”. Макар да констатира, че случилото се със Сайде Мехмед „поставя сериозни въпроси по отношение на правото за равно третиране при упражняването на правото на образование и свободата на изповядване на религия”, КЗД постановява, че Правилникът за дейността на училището, от което е била отстранена Сайде, е законосъобразен и нарушаването му води до „нарушаването на законовото изискване за светския характер на българското образование”. Според комисарите разпоредбата, която забранява на учениците да изразяват чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принадлежност, е обективно оправдана и „съответства на принципите за равно третиране и защита от дискриминация”. Поради тази причина принудителното отстраняване на Сайде Мехмед от учебните занятия „не представлява непряка или пряка дискриминация, както и тормоз по признаците религия и убеждения, и не извършва нарушение”. В защита на светския характер на образованието в решението на КЗД е записано още, че „неутралитетът на държавата по отношение на вероизповеданията изисква в публичните училища да се създаде атмосфера, свободна от идеологически и религиозни доктрини, за да могат всички деца да реализират свободно правото си на задължително и безплатно държавно образование”. Същевременно комисарите отказват да защитят правото на Сайде на „задължително и безплатно държавно образование” и й препоръчват да се премести в частно училище. Жалбата й е оставена без уважение, тъй като „освен в държавните училища са създадени възможности за осъществяване на правото на образование и в частни училища”.
image

Не са взети предвид аргументите, че изповядването на религия е ценност и принцип на международното право и по конституция, който стои по-високо от светския характер на образованието; че няма общ принцип и изискване за светския характер на образованието, но има общ принцип на международното право за правото на вероизповедание, част от което е носенето на забрадка; че стриктното налагане на светското поведение ограничава правото на религиозните ученици да се придържат към каноните на своята религия, без това да е продиктувано от належаща обществена необходимост; че тези стриктни изисквания всъщност са неосъществими, тъй като цялата организация на обществения и културен живот в съвременните общества е свързан с религиозна символика – например и в момента в системата на българското образование православните религиозни празници се съчетават с ученическите ваканции.

По същество образованието е процес на комуникация между учителя и децата и проблем представлява всяко нещо, което възпрепятства осъществяването на тази комуникация. Забрадката на Сайде е свързана с избор, който засяга единствено нея самата, тя не пречи на образователния процес, нито създава опасност за индоктриниране и идеологизиране на учебното съдържание. За никого не би било от полза, ако едно дете остане вкъщи, ако му бъде отнета възможността да ходи на училище, да се образова и да общува със своите връстници. Та нали целта на образователната система е да приобщава децата в техните различия, а не да ги насилва, да ги изключва и игнорира, да се превръща в повелител на тяхното обезличаване и унифициране.

Позицията на всички представители на държавните органи по това дело – Министерството на образованието и науката, Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград и Държавната агенция за закрила на детето – показа тяхната закостенялост, липсата на чувствителност и познатия чиновнически подход. Аргументи от типа на този, че „в училището трябва да има правила, които да учат нашите деца, че те са еднакви”, илюстрират тоталитарните инстинкти и тесногръдието на представителите на тези институции. Факт е, че заради слагането на забрадка настъпва промяна в отношението към Сайде, която е непрекъснато укорявана и заплашвана от страна на директора и повечето учители в ОУ "Пейо Кр. Яворов". В резултат на това негативно отношение училищната среда става нетърпима за момичето. Макар от Министерството на образованието да признават, че решение не може да бъде намерено като се прилагат крайни мерки и се ограничават права, особено в една толкова чувствителна зона като религията, че този въпрос не може да се реши със сила, защото това ще доведе до допълнително напрежение и в региона, и извън него, категоричната им позиция по отношение на Сайде е, че тя трябва да направи компромис с вярата си, че момичето "може да изповядва религията си свободно, но без да прави демонстрации и да бъде трън в очите на друговереца".
image

С дълго отлаганото си решение Комисията за защита от дискриминация легитимира и утвърди този подход на нетолерантност и безсърдечие, на липсваща чувствителност по отношение на въпроса за идентичността и съкровения характер на религиозното чувство. През последните няколко седмици се обърнахме неведнъж към представители на КЗД с молба да коментират взетото от комисията решение по жалбата на Сайде Мехмед и нейните родители. Получихме категоричен отказ с аргумента, че настоящото решение може да бъде обжалвано. Получихме и обещание, че след изтичане на срока за обжалване пред Административния съд в София членовете на разширения заседателен състав на КЗД, взел това решение, биха били склонни да говорят. Засега без отговор остават следните въпроси – как точно да разбираме светския характер на образованието; по какъв начин биха го застрашили мюсюлманската забрадка или християнското кръстче, ако той се отнася най-вече към образователното съдържание и комуникацията в образователния процес; можеше ли да бъде намерен по-толерантен подход за решаване на противоречието между светския характер на образованието и правото на религиозна свобода; необходими ли са законодателни промени, за да не се стига до подобни противоречия и да бъде постигнат баланс между човешките права; защо КЗД се забави толкова дълго с решението си по този казус; смятат ли представителите на комисията, че носенето на забрадка в училище от момичета като Сайде крие опасност и заплаха от ислямизъм; какво се случва с тези ученици, след като бъдат принудени да свалят мюсюлманските си забрадки; възможно ли е подобни казуси да бъдат решени насилствено и дали това не би довело до допълнително напрежение? И, разбира се, най-важният въпрос – запитвали ли са се какво се случва в душата на едно момиче, наранено от негативното отношение на своите учители и от отказа на институциите да уважат религиозните му чувства и да признаят правото му да бъде себе си в пределите на уж общодостъпната ни образователна система.

"Бих се почувствала непълноценна, като да ми свалят дрехите", така отговаря Сайде Мехмед преди около две години на зададения от медиите въпрос как би се почувствала, ако я принудят да си свали забрадката. Днес очите й са тъжни, а бъдещето неясно – ще може ли да учи онова, което иска, какво ще работи един ден? Майка й разказва, че в деня, в който получили решението на КЗД, звъннала по телефона на Сайде в Момчилград. "Много се разстрои, прие новината много тежко. Попита ме защо трябва да е така, нима кривината и несправедливостта са по-силни, защо те побеждават. Няколко часа по-късно й звъннах отново, за да разбера как се чувства. Призна ми, че я боли главата, защото е плакала цял следобед".

Димитрина Чернева е журналист в Портала за култура, изкуство и общество kultura.bg.

http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/dimitrina-cherneva/2013-06/koj-razplaka-sajde/

image




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Авторката е убедителна и за малко да ...
07.07.2013 11:22
Авторката е убедителна и за малко да се разплача. После си представих картината до моето дете да седи някой с бурка, и ми стана по- малко жал. След това си спомних, че това с бурките вече е модел в много демокрации, и всичко е започнало така, с някаква забрадка и милозливи свободолюбиви репортери, съчувствието ми към децата със забрадки съвсем изчезна.

цитирай
2. ikra - Аха
07.07.2013 13:51
freeoldmen написа:
Авторката е убедителна и за малко да се разплача. После си представих картината до моето дете да седи някой с бурка, и ми стана по- малко жал. След това си спомних, че това с бурките вече е модел в много демокрации, и всичко е започнало така, с някаква забрадка и милозливи свободолюбиви репортери, съчувствието ми към децата със забрадки съвсем изчезна.

Не ви разбрах много добре коментара, но сигурно имате право, все пак сме в свободомислеща държава. А аз ви пожелавам до вашето дете да не сяда някой наркоман, което е доста по-страшно отколкото примера, който вие давате. Спокоен ден и повече положителни емоции :)
цитирай
3. ikra - От дясната страна на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ пише:
07.07.2013 16:10
ВСИЧКИ ХОРА СЕ РАЖДАТ СВОБОДНИ И РАВНИ ПО ДОСТОЙНСТВО И ПРАВА

Наистина това е изключително важно и мъдро, стига всеки да бъде вътрешно убеден в него...
Често се питам, защо ли винаги някой ни е виновен за нещо, особено когато не ни изнася. Създаваме си много по-лесно врагове, отколкото да откриваме нови приятели. Много по-лесно ни е да критикуваме и унижаваме, отколкото да изкажем блага дума, поднесена с топла усмивка. Често лукавството ни надминава всяка граница, забравяме всичко свято и Бога, особено когато става въпрос за пари, власт и блага...
цитирай
4. zaw12929 - Задавам си въпроса, защо в Турция не ...
07.07.2013 20:21
Задавам си въпроса, защо в Турция не ходят със забрадки?! То в даден момент- не е хигиенично. Нека в храма това момиче да ходи със забрадка, но не и на други места, където да се отличава- с каква цел?! Това са демонстрации и не без подкрепа...
За мен е грозно, когато и християните слагат големи, малки, всякакви кръстове над дрехите, а в постъпките си не зачитат Бог!

Религията е да вярваш в Бог, а не да го демонстрираш. Демонстранцията е, като надменност, което самият Бог не позволява.
цитирай
5. ikra - То няма лошо да си задавате въпроси и да си отговаряте
07.07.2013 22:21
zaw12929 написа:
Задавам си въпроса, защо в Турция не ходят със забрадки?! То в даден момент- не е хигиенично. Нека в храма това момиче да ходи със забрадка, но не и на други места, където да се отличава- с каква цел?! Това са демонстрации и не без подкрепа...
За мен е грозно, когато и християните слагат големи, малки, всякакви кръстове над дрехите, а в постъпките си не зачитат Бог!

Религията е да вярваш в Бог, а не да го демонстрираш. Демонстранцията е, като надменност, което самият Бог не позволява.


Аз не си задавам такива странни въпроси, защото живея в България и съм Бг гражданин, член на Европейския Съюз, плащам си данъците тук, отбил съм военната си служба тук, спазвам Конституцията и законите на България... Мисля, че това е основателна причина да се интересувам какво става тук, нали?! Относно изказването ви, че е нехигиенично и демонстрация... отново сте неподготвена, съжалявам. Ако сте чели по-задълбочено моите постове, щяхте да разберете, че не пиша, за да се заяждам. Запомнете: ВСИЧКИ ХОРА СЕ РАЖДАТ СВОБОДНИ И РАВНИ ПО ДОСТОЙНСТВО И ПРАВА. Аз бих добавил: Нека бъдем дружелюбни и толерантни към всекиго, дори и да е по-различен от самите нас и да не се опитваме да им отнемаме тези изконни ПРАВА.
Учете се и се опитайте да следвате мъдростта, а не нашепванията на сатаната, и знайте, че само с писане и разсъждения не става.
Ако желаете промяна, започнете със себе си... Спокойна вечер :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 3718224
Постинги: 1024
Коментари: 8273
Гласове: 45587
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031