Старият човек със затруднение изкачил стълбите в полицейското управление. Задъхвайки се, често спирал, за да си поеме дъх. Когато най-сетне се изкачил веднага попитал първия служител, който срещнал: - Искам да пусна обява за  изгубен човек, синко. Какво трябва да направя? Полицаят всеки ден записвал по някой в рапортите си. Пишел на една остаряла пишеща машина. - Ще разрешим проблема ви, чичо. Навярно сте изгубили внука си, нали? С треперещи устни възрастният човек промълвил: - Не, не съм виждал мама от десет години, а татко може би най-малко от двадесет!... 
Полицаят спрял да пише и се обърнал към стареца. Веднага разбрал, че тук нещо не е наред. Старецът имал съсухрено и напукано лице, което напомняло на изсъхнала за вода почва, а дългата му бяла брада, спускаща се по лицето му, сочела, че е най-малко на осемдесет години. Навярно затова бил оглупял и забравил, че майка му и баща му са умрели доста отдавна. Старият човек се загледал навън през прозореца. По средата на парка имало една висока липа...  - Най-верният ми приятел е това дърво! – посочвайки го с пръст, продължил с думите: - Навярно сме на една и съща възраст. Когато бях млад, излизах навън, почивах си под неговата сянка и вдишвах до насита от прекрасния му аромат. Но и то вече съхне като мен…  - Добре! – прекъснал го полицаят. - Нямате ли близки, приятели, роднини?... - Близките ми са много далече. Вуйчо, чичо, леля, вуйна, всичките са там. Дори и съпругата ми. Само двете ми деца са живи. Но и на тях им писна от този изкуфял старец!…  Полицаят за пръв път се сблъсквал с толкова странен случай. Най-добре щял да разреши проблема, като се престорел, че пише обявата, която искал да пусне стареца. И без това този стар човечец, щом излезнел от управлението, щял да забрави всичко. Взел от масата един лист и химикал: - Добре, дядо. – казал. – Нека направим както искаш. Ще напишем „мама и татко се изгубиха”, нали?  Старият човек се разплакал, като малко дете и рекъл: - Не, мило дете, аз съм изгубеният! Ако мама и татко, прочетат тази обява, може да ме вземат при тях!...
   

Старостта е лошо нещо, но нека всеки да я доживее и да има някой , който да се грижи за тебе.

Това е един от най-човечните разкази, които съм чел. Неочакван, но логичен край. С теб сме на една вълна по отношение на роднините. Ето и доказателството:
Да кажем, имам още аз поне година
на този свят да се събуждам сутрин
с птича песен или слънчеви лъчи в очите.
Но на мигá сменил я бих за месец,
за някакъв си месец – само да се върна
сред тези скъпи мои хора, да ги прегърна
и тихо да приседна в гласовете им унесен.

Предновогодишните настроения не би трябвало да попречат да си пожелаем една по-щастлива Нова година. Бъди жив и здрав!
Пи-Ер

!

и болезнено трогателно... сърцето ме заболя...
и музиката...

Затова нека бъдем добри един към друг и да проявяваме уважение. Никой не е занесъл дори късче от този свят в гроба - защо е тогава тази гнет и борба за надмощие?!...
Спокоен ден :)