Постинг
24.07.2014 20:44 -
СЪРЦЕ
Всевишния даде ми едно сърце,
удивяващо се навред щом погледне. Идва миг - ликува, а в друг - ридае и тъгува. Студ сковава го веднъж, чини му се, че настава люта зима. Друг път се съживява, от приятна вест се възродява,
като прелестно красива лозова градина. В миг над небесата се издига,
в друг - вдън земята слиза.
Струва ми се, че е капчица, а ето - в океан прелива. В миг невежо е, нищо сякаш не знае,
в друг - превръща се в Гален или Люкман (лечителя),
гмурвайки се в мъдростите на познанието. В миг като Исус душите мъртви съживява,
в друг влиза в храма на надменността подобно на Хаман и Фараона.
Няма коментари
