Една зимна вечер, прибирайки се вкъщи, забелязах мъж, който много приличаше на пиян. Правеше същите техни движения. Олюлявайки се, той стигна до един стълб и се хвана за него. Изглеждаше над тридесетте. Беше чисто и спретнато облечен. Минаващите в това време по тротоара, изказваха на висок глас възмущението си, колко е лошо пиянството. А други се смееха и подиграваха. Приближих се полека към мъжа и го попитах: - Добре ли сте, имате ли нужда от помощ? От устата му се отрониха със стон, едва доуловими думи:  - Не съм добре!
Без да се замислям много го хванах с ръка през кръста и зачаках такси. Ала никой не спираше. Може би се страхуваха да не си навлекат неприятности с  пияния човек.
Беше привечер, спрелият за малко сняг започна отново да вали. Лека по лека пътят замръзваше. Освен кучетата, които се гонеха по улицата, нямаше никакъв признак на живот. Бях започнал да се отчайвам, когато до нас спря едно такси. Разказах набързо на шофьора, какво е положението и че трябва да побързаме. Настанихме мъжа на задната седалка и го закарахме в болницата. Сложиха му система, а ние останахме да чакаме. Дежурният лекар каза, че най-малкото, което сме направили за него е, че сме го спасили от измръзване. Младият мъж се затрудняваше да говори, но пък ни гледаше с благодарност и ни се усмихваше. След като се посъвзе, качихме го отново на таксито и го закарахме вкъщи. Съпругата му, знаейки, че често изпада в пристъп, заради диабета си, се беше много притеснила и заедно със сина си бяха излезнали по улиците да го търсят. Още щом ни видяха, веднага дотичаха до нас и се запрегръщаха с болния. Умората, която чувствахме от часове, изведнъж се изпари пред щастието на това семейство. Очите ни се напълниха със сълзи. Не знаеха как да ни се отблагодарят. Разделихме се след многото отправени дуи. После попитах шофьора на таксито колко му дължа. Той поклати глава: - Нищо не ми дължиш, аз съм твой длъжник, приятелю! Сълзите ми бяха пресъхнали от двадесет години. Човек, който беше забравил да плаче, ти го накара да преживее отново това прекрасно чувство...   Въпреки настояванията му, да ме закара до вкъщи, аз му отказах и си тръгнах пеша. 
Кой знае, колкото и да беше късно, може би ще срещна друга душа, която има нужда от помощ…
   

имах подобна случка... и тогава разбрах, че не всеки падна е пиян...

"Сълзите ми бяха пресъхнали от двадесет години. Човек, който беше забравил да плаче, ти го накара да преживее отново това прекрасно чувство..."

Този абзац разплака и мен, приятелю!
Стигнал си до душата на един човек!
Цялата постъпка е достойна за поздравления, но в единия случай помагате на тялото, а в другия ти и постъпката докосвате душата!
Поздрави!

Знам, за какво говориш, Ikra. Благодаря ти за този абзац:
"Нищо не ми дължиш, аз съм твой длъжник, приятелю! Сълзите ми бяха пресъхнали от двадесет години. Човек, който беше забравил да плаче, ти го накара да преживее отново това прекрасно чувство..."
Поздрави с пожелание за хубави празнични дни!

Спокоен ден :)

Спокоен ден :)

Спомням си много добре една случка в София. Докато вървяхме с колеги надолу по бул. Мария Луиза зърнахме човек, който беше видимо чист и спретнат, който по същия начин се беше свлякъл и превиващ се от болка. Всички покрай него минаваха и просто го отглеждаха без да са поинтересуват дори защо е паднал. Приближихме се към него и му помогнахме да се изправи. Седнахме с него на пейка. Каза че е получил някаква криза и ще се оправи просто му е нужно време. Стана ми странно, че никой не му се притече на помощ.Почувствах студенина у хората - забързани и мислещи единствено за себе си.Хора, които предпочитат да гледат кучета и котки, отколкото да се занимават с отглеждането и възпитанието на деца.
Това беше преди години,но...
Ако не се променим вътрешно, а само разкрасяваме косите и дрешките си - то не знам какво хубаво може да ни очаква. Добротата, милосърдието и взаимопомощта трябва да бъдат нашите лозунги, за да почувстваме полъхът на промяната. Но всичко това да не бъде само написано върху билбордове или да се използва в риторичното говорене - а да се приложи на практика. Ако помогнем някому няма да обеднеем или да потъпчем Егото си - опитайте и ще видите, че не боли.
Нека бъдем по-добри.
Приятен ден изпълнен с позитивни мисли и чувства! :)

но това, което си написал в последния коментар, лекичко ми загорча. Извинявай, но хората които гледат кучета и котки обикновено са сърдечни, жалостиви и отговорни люде, които са отгледали вече децата си/ или ги отглеждат в момента/ и са готови да помогнат не само на човешко същество, но и на живинка. Говоря ти от личен опит, както помагам на хората, така го правя и за животните, всички носят душа и са еднакво беззащитни, когато са в безпомощно състояние. Нима можеш да наречеш лош човекът, който отведе на лекар кученцето с премазаните лапички и плати за излекуването му...или за евтаназията, да не се мъчи. Същият човек никога няма да подмине и човешко същество в беда. Виж, съвсем друго ми е мнението за младата дама, която мина с колата си през кучешките лапички и отфуча с колата си, утре тя ще премине така и през някое дете... Пиша за истински случай, използвайки го като довод и оправдание за мнението ми и за това, че си позволих да вляза в спор с теб относно хорато, които гледат кучета и котки, а не гледат деца... Поздрави от мен!

Дано да си права, че хората работят върху възпитанието на подрастващото поколение. Защото аз оставам с впечатлението, че всичко е оставено в ръцете на училищата. И аз имам котка, не съм против отглеждането на животинки. Просто се чудя друго - защо е тази студенина у хората.
Винаги има отговори на подобни въпроси, които са клишета. Да, столицата ни е център за много хора, събираща в себе си различни култури и етноси. Но би било добре, ако се помисли върху някакви програми и за интеграция на хората към МИЛОСТТА и ВЗАИМОПОМОЩТА. Лесно е да се говори върху проекти за интеграция на малцинствата :)
Спокоен ден, дано да съм разбран правилно :)

Дано да си права, че хората работят върху възпитанието на подрастващото поколение. Защото аз оставам с впечатлението, че всичко е оставено в ръцете на училищата. И аз имам котка, не съм против отглеждането на животинки. Просто се чудя друго - защо е тази студенина у хората.
Винаги има отговори на подобни въпроси, които са клишета. Да, столицата ни е център за много хора, събираща в себе си различни култури и етноси. Но би било добре, ако се помисли върху някакви програми и за интеграция на хората към МИЛОСТТА и ВЗАИМОПОМОЩТА. Лесно е да се говори върху проекти за интеграция на малцинствата :)
Спокоен ден, дано да съм разбран правилно :)[/quote]
защото, честно, като някой ми каже" Който няма внуче, гледа куче", ами чакам, децата пораснаха, а тези кученца, ако не бяхме ние, щяха да са мъртви. Милостта и състраданието са в сърцето ни, дори, знаеш ли, вече се съмнявам, че е въпрос на възпитание. Децата гледат какво правим ние, сигурна съм, че всеки от нас възпитава децата си, и накрая, откъде се вземат тези лоши хора, които ще подминат човек в беда? Много е тъжно. Усмихвам се и ти желая спокойна и спорна седмица!

защото, честно, като някой ми каже" Който няма внуче, гледа куче", ами чакам, децата пораснаха, а тези кученца, ако не бяхме ние, щяха да са мъртви. Милостта и състраданието са в сърцето ни, дори, знаеш ли, вече се съмнявам, че е въпрос на възпитание. Децата гледат какво правим ние, сигурна съм, че всеки от нас възпитава децата си, и накрая, откъде се вземат тези лоши хора, които ще подминат човек в беда? Много е тъжно. Усмихвам се и ти желая спокойна и спорна седмица![/quote]

Разплака ме.....