Парадоксът на нашето време е,
Че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. 
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве!
Пием и пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко.
Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени.
Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко, а мразим твърде често. 
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. 
Отидохме към Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. 
Покорихме космическите ширини, но не и душевните. 
Правим по-големи, но и по-добри неща. 
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. 
Подчинихме атома, но не и предрасъдаците си. 
Пишем повече, но научаваме по-малко. 
Планираме повече, но постигаме по-малко. 
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. 
Правим нови компютри, които складират повече информация и болват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. 
Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове.
Времето на кратките пътувания и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко… успокояват ни, убиват ни. 
Време, което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „ИЗТРИВАНЕ”. 
Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. 
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу на горе с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещото прегърнете човека до себе си, защото това е единственото, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете, казвайте „ОБИЧАМ ТЕ” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. 

ЗАПОМНЕТЕ, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате намерете време да си говорите и намерете време да си споделяте всичко, което имате да си кажете!!!
Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!!!


Джордж Карлин – за нещата от живота

Велико!

Страхотен текст - силен, мъдър и актуален! Благодаря!
Поздрави!

Пълната картинка за днешното време!
Спокоен ден!

Нека си подадем ръце, без да правим разлика и без да се нападаме, имаме нужда да излезем от кризите, в които се намираме, а не от нагнетяване на напрежението и постоянни нападки! Хората трябва да могат да усетят, че са човеци и че онези от "горните етажи" са служители на народа, а не на личните си интереси...
Слънчев ден! :)

Хубаво е, има толкова красиво написани неща,
но ние хората все още само ги четем..а кога ще ги правим?!

Дано по скоро преминем към следващата фаза :)
Спокойна вечер!

тази мисъл ,защото често и аз мисля в тази посока............."Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве

Започва големият Галактически Ден... Има надежда.