Страхувам се!…
Много се страхувам!...
Езикът много лесно се подхлъзва 
По украсените от сатаната слова.
Не се замисляме много какво говорим,
Все едно по небцето ни е пълно със залепнали остри думи, 
Които само чакат да паднат, за да се изстрелят от устата ни.   Понякога се замислям на тези срички къде ли е тяхната почва,
Дали пък не са отражение на вътрешното ни положение?!

Не липсват и думи за раздяла, за заминаване от този свят…
Навярно често си спомняме за смъртта, нали?!
Копнеж, тъга, мъка, болка, смърт, раздяла… 
- това са само думи!...  Когато излизат от устата, езикът не го боли,
Нито пък ушите, които ги чуват.
Казваме си: „Това са само изречени думи!“ И подминаваме…
Но има сърца, в които тези думи се забиват…
Има и хора, в чиито уши продължително кънтят подобни думи…
А дали истински се замисляме за смъртта?

Понякога говорим в захлас за нея, 
Но дали схващаме значението й?
Думичка съставена от пет букви: СМЪРТ.
Когато я изричаме си поемаме дълбоко въздух,
След което устните ни остават отворени.
Ако ги оближем в този момент, ще усетим, че са много горещи.
Да, лесно се произнася думичката СМЪРТ, много лесно.
Ала помисляли ли сте как ще бъде изпитана СМЪРТТА,
Как днес горещите устни, тогава ще са ледено студени,
Как ще въздъхне човек за последно, 
Преди да предаде душата си ценна.
Раздяла… Смърт… Копнеж…

Страхувам се!…
Страхувам се, че може би се самозалъгвам.
Дали съм успял да изпълня своя дълг, 
Поетите отговорности, очакванията на хората…
Дали думите, които уверено произнасяме, 
Са отражение на вътрешното ни положение?!...
Често говорим напразно, безсмислено, сухо. 
Изричаме думи, които не излизат от нашите дълбини…
Но… всичко това ще има и своя край, 
След което и търсене на сметка…

Колко много хора са се изправили лице в лице със смъртта,
А колко ли от тях са я посрещнали с усмивка
И колко са останали разочаровани?!
В какъв ли образ се е появил пред тях ангела на смъртта
И коя ли е била последната дума отронена от тяхната уста?… 
Дали в този момент са се сетили за започнатите 
- несвършени дела?!

Не обичаме да си задаваме тези въпроси, нали?!
Те ще ни накарат да се стряскаме, спейки в мекото, топло легло.
Ще променят мирогледа ни, отношението към хората,
Ще стопят ЕГОто ни.

Лесно се говори за смъртта, много лесно…
При срещата със смъртта устните спират да говорят,
Въпреки че има още много какво да кажат…
Ръцете се отпускат,
Въпреки че има още много какво да заграбят от този свят…

Мъртвият не говори, 
Но в същото време казва всичко, чрез очите, устните, ръцете… 
Смъртта не е както живота – малко говори, 
С тихи слова и пронизващи думи…
Смъртта не е сладкодумна като нас – цял живот мълчи, 
Но веднъж проговори ли, 
След себе си оставя безмълвен своя събеседник…

Колкото и да говорим, пишем или четем, 
Нека винаги да си спомняме за смъртта 
И да се подготвяме за нея.
Времето лети, бързо отминава – 
Тик-так часовникът края ни отброява.

Страхувам се!…
Подготвяйки своя багаж, за този дълъг път
Моля се на Всевишния над мен да се смили
И грешките ми да опрости!...  
Амин!


     

АМИН !!!

вълнуващи размисли Ikra!Смъртта - краят с който всички сме свързани!

Горе главата!
Смъртта не е толкова страшна, колкото мисълта за нея. Жалко за натрупания опит, тъжно, че няма да ни събужда славеева песен... Страшна бездна е вечността! Но като си помислим колко гении са си отишли, та ние ли да треперим?
Страхът от смъртта не е от вчера. Има лек срещу него - вярата, че ще се преродим. Но в какво?
Замервали куче с камъни. Питагор се възмутил и извикал: "Ей, вие! Приживе беше човек и мой приятел! Оставете го на мира!"
П и е р

Смъртта е врата към един нов свят - приветлив или зловещ - в зависимост от земния живот. Човек не е създаден, за да пребивава вечно тук или да се преражда отново и отново. Неговата мисия, бидейки на земята, е да спечели добро място в отвъдното. Всевишния да ни отреди да бъдем от тези, които ще са усмихнати и радостни при допира си със отвъдния живот. Амин!
Приятен почивен ден, друже :)

В болничните морги, на местопроизшествия и в дома си дори. Самата смърт не е страшна. Когато пристигне, нас просто вече ни няма. Страшна е за присъстващите...

Искате да кажете, че самата гледка е страшна за присъстващите. Така е. Отстрани погледнато няма как да разберем какво точно изпитва умиращия, нито какво вижда...

АМИН!

"И грешките ми да опрости!... "