Нощта донесе непрогледен мрак по планинските склонове и алпинистът не можеше да види нищо. Всичко беше черно. Нулева видимост... А луната и звездите бяха забулени в облаците. Изкачвайки се по скалата му бяха останали само няколко стъпки до планинския връх, но той се подхлъзна и литна във въздуха, падайки с голяма скорост. Когато се взря в тъмното, можеше да различи само черни петна и ужасното усещане на всмукването от земното притегляне.

Той продължаваше да пада все по-надолу и в моментите на голям страх си припомняше добрите и лошите епизоди в своя живот. Катерачът си мислеше за това, колко близко е смъртта сега, когато изведнъж  почувства, че въжето, увито около кръста му, започна да го дърпа много силно.


Тялото му висеше във въздуха...

Държеше се само на въжето и в този момент на отчаяние, алпинистът нямаше друг изход освен да извика:
"Помогни ми, о, Всевишни!"

Внезапно от небето отговори плътен глас:
„Какво искаш да направя?”
„Спаси ме, о, Всевишни!”
„Наистина ли вярваш, че мога да те спася?”
„Разбира се, че вярвам, само Ти можеш!”
„Тогава отрежи въжето, увито около кръста ти.”



Настана тишина…
Катерачът взе решение да се хване здраво за въжето с всичка сила…

На следващия ден спасителният отряд съобщил, че е бил открит алпинист, умрял от измръзване, тялото му висяло на въже, а ръцете му били вкопчени в него. Той бил само на една педя от земята…

Той не се доверил искрено, не повярвал и се погубил…



А ние, колко прикрепени сме към въжето, бихме ли го отрязали? Замисляме ли се до къде се разпростира нашата вяра, или само вярваме в това, което ни е угодно и ни се нрави, а останалото...

Никога не трябва да казваме, че Той ни е забравил или изоставил. Във всяко нещо има мъдрост, ала ние разбираме много малка част от нея...

-------------------------------------------------------

ПРИЯТНА СЕДМИЦА,
ИЗПЪЛНЕНА С РАЗМИСЛИ!
И РАЗБИРА СЕ ГОРЕЩО КАФЕ... :)
НАДЯВАМ СЕ ДА БЪДЕ ПО ВКУСА НА МОЯ ПРИЯТЕЛ ПИЕР :)



 

АЗ БИХ ГО ОТРЯЗАЛ БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМ !

Без да се колебаеш послушай вътрешния си глас, той не лъже!

Чудесно кафе и разтърсваща притча! Наистина може да послужи като домашно - за седмично премисляне:)))
Потръпнах, като прочетох края - велико нещо е вярата! Колко е важно да я имаш! И колко е трудно! Може би защото в днешно време всеки обича първо себе си, принуден е да вярва само на себе си - за да оцелее във все по-жестокия и враждебен свят. И не съзнаваме, че понякога сме на педя от спасението – отчайваме се, губим вяра в живота и се предаваме! Толкова е просто да повярваме – но и толкова далече сме стигнали в неверието си, за съжаление, че ми се струва непосилно да се върнем, да налучкаме пътя на Истината.
Поздрави, скъпи Икра! Лека, спорна и ведра да е работната ти седмица!

история за силата на вярата с чудесно оформление от твоя страна!Поздравления Ikra!Вярвам също в добрия вкус на Пиер - кафето ще му хареса:)
Хубава и успешна нова седмица!:)

Явно всевишният не е бил убедителен, а това е недопустимо от негова страна.

Може ли две кафета като това, през половин час?
Ахмед, честна дума, мина ми през ума, че той е увиснал над някое скално стъпало в пропастта. И пак откровено признавам, че няма да отрежа въжето, осланяйки се на логиката...
Притчата е много яка. Изразявам се така, за да съм в крак с новото време.
Страшни мъдрости вадиш на бял свят!
Но все пак... ако чуя гръмогласен, стряскащ съвет в това страшно положение,може би ще клъцна въжето. В портфейла си винаги нося едно от едновремешните бръснарски ножчета.
Ако това е филмов етюд, героят ще изпусне портфейла си и като чуе веднага тупването му, ще прецени, че е на педя от спасението и ще прегризе със зъби въжето.
А ако е рекламен клип за кафе, като падне на стъпалото, ще намери чашата от илюстрацията.
Извинявай, че окипазих тази сериозна притча за размисъл... Почти заспивам, а ми се искаше и аз нещо да кажа.
Лека нощ, Приятелю! И благодаря!
П и е р

Чудя се защо не е прерязал въжето, измръзването му е било сигурно, а за кафето с канелената пръчица нямам думи..

Благодаря, че намина да се почерпиш :)

Приятен апетит :)