В началото на всяка учебна година, един директор на училище в Германия, изпращал писмо до учителите. То гласяло: 
"Аз съм един от малцината, които са се спасили живи от концлагер. Очите ми са станали свидетели на неща, които нито един човек не трябва да вижда...
Видях инжинери, изключително кадърни и с добро образование - които строяха газови камери.
Видях доктори специалисти - които убиваха деца.
Видях добре обучени медицински сестри - които със своите инжекции умъртвяваха бебета.
Видях вишисти - които без да се замислят изгаряха живи хора...
Затова аз съм загрижен за учебната система. Молбата ми към вас е следната: Дайте всичко от себе си учениците да станат преди всичко човеци. Нека нашият труд да не произвежда чудовища в човешка форма и психопати. Ако четенето и писането, смятането и рисуването спомага учениците да се превърнат в човеци, то само тогава тези предмети ще бъдат естествено важни и полезни както за самите ученици, така и за обществото."

„Нямам думи, за да опиша ужасите, които съм изживял тук. В сравнение с лагера край Ловеч „Слънчев бряг", Белене и Богданов дол са като курорт", каза един от оживелите от безчинствата на комунистическия режим Кольо Вутев от луковитското село Торос. По думите му безпричинно на ден са избивани между 6 и 20 човека. „Божията воля беше аз да оцелея", сигурен е 74-годишният мъж, в чиито ръце е издъхнал бащата на певицата Богдана Карадочева - Иван.

наистина но истинско!Да помним миналото и грешките,довели до много човешки мъки,страдания,трагедии!Знанията,интелекта,уменията са важни,ценни и полезни ,когато ни прaвят по-човечни,служат за подобряване живота на повече хора, допринасят да има повече радост и щастие в живота им!Поздрави!Благодаря Ikra!

Обективността не трябва да ни напуска, в противен случай ще се обезличим, ще се превърнем в зомбита...

Историята е свидетелка за миналото, пример за настоящето, предупреждение за бъдещето.

Психопати винаги ще има - по-важното е доколко ще им бъде позволено да верлуват и да се гаврят с Божиите творения...

Попаднах в лагера в Ловеч като "идеологически враг", а бях само на 17 години. Какво бях направил? Отдаваха ми се езици, говорех френски и английски. Един ден се заприказвах с играчи от футболния тим Расинг клуб дьо Франс, дошли на мач в София. Наивно бях нарушил забраната да се общува със западняци. И, всичко започна на 4 декември 1960 година. В 5 часа сутринта трима милиционери от 6-то ме отведоха за малка справка. След пет дни по етапни арести, с оковани в белезници ръце, пристигнах в Ловеч. На пет километра от града се намираше "деветият кръг на ада" - поделение 0789 на ТВУ "Каменни кариери". С прекрачването на портала последва страхотен бой с дрянови тояги...

Много силни думи. Ужасни неща наистина са се случвали. Поздрави!

ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ !!!!

„Това беше едно продължение от ада”, разказа един от оцелелите Руси Карапеков. „Плъхове като котараци пълзят по теб и се мъчат да откъснат живи части”, спомни си той. Руси е един от "враговете на народа". Арестували го, защото подкрепял земеделското движение. Извлекли го от студентската скамейка и го затворили в българската фабрика за смърт - концлагера в Белене.
„Там бяха затворени професори, учени, музиканти, дори оперни певци, които просто са се съпротивлявали срещу насилието, което упражнява комунистическата власт над тях. Това бяха враговете на народа”, отбеляза той. Смазани от тежък и безсмислен труд, в лагера осакатявали тела и премазвали души. Вменявали вина и огъвали достойнството.

Знам, че имаш личен мотив да не забравиш за този нечовешки период от историята на България. Най-вече страха и мълчанието на народа е направило тези зверове да бъдат силни и да си позволят да правят всичко, което са си пожелавали.

Новата световна война е битка за владеенето не на територии а на "мозъци"
Доклад на британския аташе в България 1957г.


Един друг проблем на режима през 1958 г. е престъпността и по-специално младежката престъпност в столицата. След убийството на кандидат-член на Партията в трамвай, се отприщва кампания срещу младежката престъпност. На 13 февруари посланикът съобщава на Лондон.

Несъмнено беше необходима някаква твърда акция, но властите, както обикновено, се захванаха по погрешен начин. Близо 2 000 души бяха арестувани през последните 3 седмици, главно в София. Около една четвърт от арестуваните после бяха освободени, но останалите се пращат в концентрационния лагер Белене и други лагери. Арестите бяха извършени по твърде произволен маниер и освен истински престъпници младежи - черноборсаджии, проститутки, измамници и тям подобни - милицията замъкна всеки, който редовно е посещавал кафенета, където действат черноборсаджии, всеки, който носи тесни панталони, къси вълнени палта с качулки и практически всичко, което съответства на текущата местна представа за западен стил облекло. Във всичко това властите сами се направиха за смях, особено с включването на палтата с качулки, 60 000 от които бяха произведени в България и се продават в софийския ЦУМ. Жената на един от секретарите в източногерманското посолство е била арестувана за носене на такова палто и тъй като не е имала документи, е била държана известно време, преди да бъде пусната. Един от служителите на британското посолство е бил очевидец как председателят на Софийската търговска палата, облечен с такова палто, е бил спрян от милиционер, който се опитал да го арестува, но трябвало да му се извинява, когато разбрал самоличността му. Подобно нещо станало в трамвая миналата седмица, когато милиционер спрял младата жена на един от френските секретари, която била с джинси току-що донесени от Париж. "

Оплюването за някои се превърна в професия и идеологическо мислене...

Преекспонирането на миналото не го прави по-значимо.

Както и неговото прикриване не може да го изтрие нито в исторически план, нито пък от умовете и сърцата на хората, претърпели под някаква форма трагедията на насилието...