Похлопва се на вратата рано призори…
Отваряте - пред вас стои млекарят.
Носи ви сутрешната поръчка мляко.

Изсипва се млякото от гюмовете
и от белотата на прекрасната течност ви става хубаво.

Влизате вкъщи и си спретвате богата закуска – мляко, твърдо сварено яйце, препечени филии, масло, сладко от ягоди…

 

Вътрешно ви се прокрадва мисълта:
„Искам днес да направя нещо добро. Ще дам милостиня на децата на съседите - вчера ги съзрях да играят в двора босички!…”

Събирате в една чанта разни неща и с радост в сърцето си посещавате своите съседи.
Подавате им чанта с дрешки и лакомства, а те учудено и с искра в очите я поемат, изказвайки искрена благодарност…

Прибирате се вкъщи и сядате да си допиете сутрешния чай…

 --------------------

Изведнъж се звъни на вратата…
Дошъл е пощаджията…
Подава ви един голям пакет и лист, на който да се подпишете.

Радвате се на списанията и книгите, които сте поръчали по-рано.
Всъщност, имате голяма нужда от тази литература, защото сте в отпуска.

Казвате си: „Вече няма да скучая, душата си с духовна храна ще нахраня и за религията ще узная!”

Подбирате сред тях онова, с най-красивата корица и задълбочено се унасяте в четивото…

 --------------------
 

На вратата отново се позвънява…
Изтичвате към нея…
Дошъл ви е на гости приятел, който не сте виждали от години.

Вътрешно си казвате: „Колко е хубав живота!”
Особено когато има такива приятели…
Бъбрите си в захлас за отминалите дни, след което той си тръгва…

 

На вратата пак се звъни…
Поглеждате през шпионката - няма никой…

Връщате се и сядате отново на любимия си стол.

Пак се звъни…
Надничате - няма никой…

Тъкмо да се върнете, когато отново се позвънява…
Отваряте – детето на съседите!

С протегната пръчка в ръка натиска звънеца.
Ах този малчоган – поради това, че е твърде малък, не може с ръка да достигне звънеца!...

Подава солницата - свършила им е солта…

Докато отивате да вземете сол, си казвате:
„Естествено че няма как да го видя. Та той едва се вижда от земята!”…

Тази случка ви кара да се засмеете…

  --------------------

На вратата отново някой звъни…
Отваряте и за малко да припаднете…

Детето ви, което учи далече и не сте го виждали няколко месеца, си е дошло без да ви предупреди….

Прегръщате го с думите: „Синко, толкова се затъжих!”
А от очите ви се стичат сълзи…
Изгаряте от щастие….

 

При всяко позвъняване на вратата, развълнувани отивате да отворите.
Радост искри от вашите очи. А звънецът нарушава самотата ви…

Ала идва ден, когато ви посещава някой, който не звъни на вратата…
Влиза важен гост, без да сте го канили!…

Хваща ви и просто ви отвежда. Вътрешно се възмущавате: „Защо не ме предупреди?!”

„Откакто сте се родили, аз все натискам звънеца, за да не забравяте за мен!”- казва той.

Искате да кажете нещо в този миг, ала езикът ви вече не е в състояние да говори…

 

Смъртта тихичко приближава към нас,

не чакайте предизвестие от нея…

Огледайте се в огледалото и край вас,

всичко предизвестява нейния час!...

Но като прочетох за СОБСТВЕНАТА смърт, ме напуши смях. Пази, пази, пази Боже мили, не е това най-лошото. Поздрав и благодарност.

Дълбоко ме развълнува !

Но другите, моментите описани по-горе ( дай Боже да сме ги заслужили),
осмислят всичко! :)
Поздрави!
Хубав ден!

стоплящи и осмислящи всекидневието преживявания,емоции!Когато осъзнаем и приемем,че смъртта е част от живота , тогава до голяма степен се разкрива и неговия смисъл!Поздрави с пожелание за хубави дни!

Тъкмо се чудех, не работи ли този човек, та цял ден отваря и затваря вратата. Но когато разбрах коя му се е изтърсила неканена, стана ми ясно, че героят на разказа е бил пенсионер като мен...
Когато бях момченце и слушах приказки за Смъртта, представях си как, като я видя, ще надигна чаша с вода да пия, тя ще разбере, че съм зает и ще си отиде.
Поздрави, Икар!
П и е р

Хубав ден!