Прочетен: 2990 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2019 13:26
Историята на може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година.
Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очаква да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова всъщност трагедията започва още на 14 април.
Кои са организаторите и как е допуснато да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?
Както знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”. Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”
Същият на 16 април 1925 година около 15 ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:
“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”
Пораженията
Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната “мишена” Цар Борис III изобщо не присъства на опелото за Константин Георгиев, тъй като е на друго погребение на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен и ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на ПСВ), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.
Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски правят опит да го убият, но той успява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени, но един от тях е убит, а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-ми май.
Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден – 16 април, в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 г. Започват “Априлските събития“ – поредица от репресивни действия срещу дейците на партията.
Безспорно най-кървавият атентат в българската история преди всичко повдига въпроси като: има ли граници силата на идеологиите, докъде се простират те, може ли целта да оправдава средствата?...
Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------
--------------------------------------------
--------------------------
----------
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ - ДАЛЕЧ ОТ ИНТРИГИТЕ И ГНЕТА!
------------------------------------------------------------------------------------------------------
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Размисли за националния празник на Бълга...
НЕМСКИ ЕЗИК (ХОХ ДОЙЧ)
Поздрави!
ЗА ПУБЛИКУВАНОТО !!!
Мисля, че много хора все още помнят техните безнаказани безчинства. Историята трябва да се помни, за да не се допускат повторни грешки. Само да подчертая нещо - те тогава не са били във властта. Тоест, за да нанесе някой вреда, не е задължително да бъде на властовия механизъм. За съжаление хората страдат от действията на онези с болни мозъци.
Успешен ден Ви желая!
Поздрави!
Това е ярко доказателство до къде може да стигне болният мозък жаден за власт...
Бъди жив и здрав!
16.04.2019 18:33
ЗА ПУБЛИКУВАНОТО !!!
16.04.2019 20:52
Благодаря че припомни! А Китодар е уникум.
17.04.2019 10:46
Напълно подкрепям коментара на Missana, който изразява Истината и съдържа поуките от историята.
Чест и почитания за будителския постинг, Икар!
Духовността е била проблем винаги за някои.
Благодаря че припомни! А Китодар е уникум.
Приемам поздрава ти от Родопите :)
С удоволствие бих се запознал лично с теб!
Историята знаем колко е обективна. Зависи кого трябва да обслужва - и веднага се пренаписва...
Напълно подкрепям коментара на Missana, който изразява Истината и съдържа поуките от историята. Чест и почитания за будителския постинг, Икар!
Години наред човечеството бива подтиквано към бездуховност, чрез насаждане на омраза, очерняне на духовниците, заплахи, репресии и пораждане на хоас...
17.04.2019 12:04