Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

- Георги КОНСТАНТИНОВ -

МНОГО ТЪЖНО......

Тъжно е българското село
без чедата млади то,
и завързало забрадка черни,
приживе ги то ожалва,
че под родната стряха
няма пеленаче да изплаче.
А старците проклинат свойте дни,
младите чеда в чужбина отлетяха.
Нямат си отмяна млада те,
и светлината в старите,уморени очи
гасне тъжно със залеза навън...
Ех,тази пуста тъжна орисия
Бог над селото ли я изпрати
да ходят младите немили,
да се скитат те по чуждите врати.
А във бащините,пусти двори
тишината мъртва кухо да ехти!

Нашенските, български явления
нямат никакви разумни обяснения.
Как сега осемдесетгодишни,
дори на Господ станали излишни,
с двете голи, собствени ръце,
да създадат отново старото лице
на нашто земеделие –
не стига само вдъхновение
останало от младите години.
Бащите ни от поколения
сменили са труда с писалки
и днес очакват, грохнали и жалки,
чиновническото благоволение
за справедливост.
Труден път се очертава.
Миналото се прощава
толкова години с нас.

Вай Воф

На Господ никой не е излишен, друже!... Бог е обсипал с благодат нашата държава, от която всеки неин гражданин да може да се възползва, за да изживее спокойно земния си живот. Но има лакомници, които са ненаситни, желаещи да получат всичко за себе си, въпреки че в Отвъдното не ще успеят да завлачат и земните блага...
С коварни планове бяха разбити както земеделието, така и селата - обричайки маса граждани да търсят своето препитание немили недраги по чуждите държави...
Бъди жив и здрав, друже!